Те не охраняват политиците, охраняват вас

Денят на великото народно въстание започна още от сутринта с грозни обиди по адрес на полицията. Преди същинската маса от хора да се изсипе на площада пред БНБ, чух двама от служителите на МВР да си споделят, че са на площада още от 4:35 часа. Първите опити за пробив на кордона пред сградата на Партийния дом започнаха в минутите след 8:45 часа. Още тогава на лицата на органите на реда се виждаха напрежение и стрес.

Снимка: Юлиан Тодоров

Опитите да се предотвратят всякакви физически сблъсъци, без употребата на сила, изискват безкрайна концентрация и самоконтрол. Не мога да си представя какво е усещането да седиш в продължение на 20 часа на слънце, без дори да се подпреш, камо ли да седнеш. Сигурен съм, че в един момент жаждата и глада докарват полицаите до ръба на самоконтрола. В тази ситуация единствено силната воля ги накара да останат в редицата и да запазят кордона цял. В моментите на първични чувства като глад, болка и страх полицаите все пак успяха да запазят самообладание и да продължат да вършат служебните си задължения.

В края на деня, когато свалят пагоните и окачат униформата, идва време да се погрижат за семейството си. Всеки един от онези „еничари“, както ги наричаха протестиращите, има семейство. Може техните деца и внуци да са в едно училище с децата на демонстрантите. Може дори да са в един клас. Може и да са близки приятели.

Снимка: Юлиан Тодоров

Бруталната агресия, с която бяха заливани полицаите, не доведе до нищо добро. Нито правителството подаде оставка, нито органите на реда свалиха щитовете си, нито се показахме пред света в добра светлина. Много от онези момчета и момичета в униформи се прибраха окървавени. Прибраха се раздрани, обгорени, плюти, ритани, обиждани и унизени. Когато бях дете, всички мои връстници искаха да станат полицаи, пожарникари или войници. Сега същите тези хора хвърлят павета, камъни, бомби, бутилки и куп други предмети по същите онези хора, на които някога искаха да приличат.

Протестът от другата страна

Агресията към полицаите и соченето им с пръст, че са охранители на “онези вътре” само показва истинските намерения на част от протестиращите. В такъв деликатен момент, в който всички на площада са изнервени, насъскването на тълпата срещу органите на реда се оказа пагубно. Изказванията на онази група от хора, гледала протестите само по телевизията и имаща самочувствието да коментира, без да е присъствала и на ден от митингите, ме кара да си задам въпроса дали предубежденията им към полицията не са от някоя друга случка, различна от тази, случващата се през последните два месеца. А може мнението им да е продиктувано от някоя банкнота, а може и да не е.

Снимка: Юлиан Тодоров

Аз бях там и бях пръскан с лютив спрей, бях замерян, бутан, плют, поливан, обиждан и много други неща. Не видях обаче, който и да е полицай да надвишава дадените му правомощия. Защо разбеснялата се тълпа очаква служителите на МВР да не изпитват каквито и да било чувства? Те не са гладни, не са били на работа 22 часа, не са застанали там, за да си изпълнят дълга, нали? Видях как “мирно” протестиращи изкъртваха жълтите павета и ги запращаха в посока към органите на реда. Да, онези жълти павета, които са символ на София, които са подарък за България от Австро-Унгария и не могат да бъдат поправяни и подменяни.

Снимка: Юлиан Тодоров

В процеса на ескалация, уменията за причиняване на физическа вреда над полицаите се развиваха. Паветата, камъните, бомбите и стъклените бутилки спряха да летят над главите им, а започнаха да попадат в краката им, точно където щитовете не можеха да ги предпазят. Ударите под колената са особено болезнени, знам от личен опит.

Журналистите също отнасяха по някоя друга псувня, паве, храчка и др. Не оправдавам никого, но разбирам, че всеки има причина за действията си. Понякога тя е оправдана, а понякога не. Гражданите, търсещи промяна, напуснаха протеста още след първите бомбени взривове, а тези дошли с идеята да сеят болка и разруха останаха, за да изпълнят целта си. Полицията не е там само заради политиците.