Може ли Конституцията да бъде променяна с референдум?

В четвъртък депутатите приеха на второ четене поредните промени в Изборния кодекс. Дотук нищо ново, защото у нас писането на изборни правила на коляно в 12 без 5 вече се превърна в нещо като традиция. Наред с последните мислени-недомислени кръпки по закона обаче, този път депутатите успяха да изненадат всички с идеята за въвеждането на „референдум за всичко“.

До този момент национални допитвания не можеха да се правят по въпроси от компетенцията на Велико народно събрание – за промени в Конституцията, решения за изменение на територията на държавата, промяна на формата на държавно управление и държавно устройство, за правата на гражданите. Сега обаче народните представители са решили, че това може да се случи.

Идеята на „Обединени патриоти“ бе подкрепена от ГЕРБ и се случи през „задния вход“ - чрез преходни и заключителни разпоредби на Изборния кодекс при гласуването на последния текст.

Малка подробност е, че за свикване на Велико народно събрание, което да заседава по посочените по-горе въпроси, е необходима подкрепата на 2/3 от парламента – 160 депутати. Цифра, която е мираж за последните управления, в които кворумът в Народното събрание се крепи на договорки и отстъпки. За инициирането на национално допитване обаче са нужни 48 депутатски подписа.

Параграф 22

Опитът да се отвори вратичка за промяна на Конституцията през референдум обаче удря на камък, защото дори и такъв да се проведе, за прилагането му отново е нужно свикването на Велико народно събрание. Така дали поради незнание, или неразбиране на материята управляващите сами успяха да се вкарат в парадоксална ситуация.

Нереалистични очаквания

„Глава IX на действащата Конституцията е много категорична за начина, по който се изменя основният закон и ако някой си мисли, че с референдум ще се приема нова конституция, се лъже в очакванията си“, коментира бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров в ефира на Нова телевизия.

Според него най-вероятно тази промяна няма да остане в този си вид, тъй като по въпроса ще се произнесат държавният глава и Конституционният съд.

По думите му с вчерашните си действия депутатите от мнозинството още веднъж са вдигнали топката за президента Радев, който вече се закани да наложи вето на Изборния кодекс. Дори обаче президентското ветото да бъде преодоляно, най-вероятно ще бъде сезиран и Конституционният съд, както при референдума на Слави Трифонов, когато 3 от въпросите отпаднаха като противоконституционни.

Бившият конституционен съдия обаче обърна внимание, че начинът, по който са направени промените, е повече от скандален. Според него той издава намеренията на управляващите да загърбят върховенството на закона в името на тясно партийни интереси.

„Като че ли този парламент вече е ударил дъното и оттук нататък може само да се забавляваме с това, което очакваме да видим в следващите месеци“, коментира още проф. Киров.