Защо държавата предпочита автомати за лекарства пред аптеки?

15:00, 28 сеп 20 / Общество 25 2106 Шрифт:
Василена Йорданова

Миналата седмица правителството даде „зелена светлина“ на проект за разполагане на автомати за лекарства в населените места без аптеки.

Съобщението на правителствената служба бе доста лаконично и единственото, което се разбра от него е, че в следващите три години в държавния „София Тех Парк“ ще бъде изграден високотехнологичен център за контакти с клиенти, предлагащ изцяло нови услуги за българския пазар. Всичко това ще се случи по силата на меморандум с фирма „Пос Фарма“ АД.

Лекарства от автомат

Повече информация откриваме в доклад на министъра на икономиката, където се посочва, че целта на проекта е продажба на лекарства посредством автоматични машини. По този начин дружеството ще се опита да стигне до малко над 1,4 млн. българи в 4569 населени места в страната, които нямат постоянен достъп до аптека.

За целта компанията ще изгради и колцентър в „София Тех Парк“, който ще обслужва клиентите на машините. Инвестицията е в размер на 20 млн. лв., в които влизат разходите за придобиване на земя и сгради и закупуване на оборудване, сред които 120 вендинг машини за лекарства. Компанията очаква да я възстанови инвестицията си в 4-годишен срок. От своя страна държавата ще насърчи проекта чрез финансово подпомагане за обучение на 50-те служители на центъра, осигуряване на съкратени срокове на административно обслужване и създаване на междуведомствена група.

Колцентърът ще поддържа досие за здравословните проблеми на всеки пациент, хроничните му заболявания и непоносимости към определени медикаменти, което според инвеститорите прави проекта социално значим.

 „Не е коректно устройствата да се наричат вендинг машини, те са дистанционно управляеми от колцентъра“, обясни пред „Капитал“ Емил Папазян -  един от тримата съсобственици на „Пос Фарма“ АД. По думите му, когато човек застане пред устройството, веднага ще бъде включена връзка с колцентъра с фармацевт, а разговорът ще се записва и архивира. Особеното в случая е, че от машините ще могат да се купуват и лекарства с рецепта, като за целта ще бъдат снабдени със специален четец за рецепти.

Има ли недостиг на аптеки?

България е втората или третата държава в Европейския съюз по брой аптеки на глава от населението, но те са разпределени неравномерно. Има струпване в големите градове и недостиг в малките населени места, коментира преди месеци председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова.

Като стъпка за преодоляване на този дисбаланс в средата на юли парламентът прие промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които предвиждат изготвянето на Национална аптечна карта. Картата от своя страна трябва да покаже къде има недостиг на фармацевтични услуги за гражданите. 

Наред с Националната аптечна карта обаче депутатите отхвърлиха предложението вече съществуващи аптеки да разкриват филиали на втори и следващ адрес на места с недостиг. Официално причината за това бе липсата на ясни критерии в какви ситуации ще се допуска разкриването на филиал.

Законовите пречки пред новия проект

Важно уточнение е, че законът в момента позволява продажбата на лекарства на дребно единствено в аптеки и дрогерии, като медикаментите с рецепта могат да бъдат закупени само от аптечната мрежа. Изключения се допускат единствено в местата без аптечен клон, но дори тогава лекарства могат да се получават, съхраняват и продават само от лекари и зъболекари, които са получили разрешение за това по специално определен ред.

Т.нар. вендинг машини за лекарства има и сега, но те са към аптеки и от тях могат да се купят само медикаменти, за които не е необходима рецепта.

Редица организации вече изразиха своите притеснения от действията на държавата. Така например от Българския фармацевтичен съюз заявиха категорично, че фармацевтичната грижа не бива да се свежда само до управление на софтуер и продажба с автомати. Те питат как въпросният меморандум кореспондира със настоящото законодателство в сферата на лекарствата и потърсено ли е мнението на здравното министерство и Агенцията по лекарствата.

Пациентската организация „Заедно с теб“ разкритикува действията на правителството и посочи, че въпросните 120 вендинг машини няма как да решат проблема с недостига на лекарства в над 4500 селища. Те посочват, че вместо държавата да въведе онлайн търговията с лекарства през аптеки, които контролира, тя влага средства за неразрешена дейност и инвестира средства във фирма, която е регистрирана миналата година и няма опит в тази сфера.

Кои са „Пос Фарма“ АД?

Справка в Търговския регистър показва, че компанията „Пос Фарма“ е създадена през лятото на 2019 г. с капитал от 180 000 лв. и предмет на дейност - търговия с лекарства. Първоначално съдружници в нея са Едуард Мътърян (67%) и Иван Манолов (33%).

В началото на тази година е взето решение за увеличаване на капитала на компанията с още 100 000 лв. Тогава в дружеството се включва и Емил Папазян, който става собственик на 10 000 акции и държи 35.71% от капитала за сметка на част от акциите на Мътърян.

Според публикацията на „Капитал“ Папазян е дългогодишен служител на аптечния собственик и политик Веселин Марешки, където е бил мениджър по продажбите от 2010 г. до 2016 г., като през 2013 г. е бил и кандидат за народен представител в Ямбол от предшественика на партия „Воля“ - Либерален алианс.

Иван Манолов пък участва в управлението на „Астра Асет мениджмънт“ и „Одесос холдинг“. Той е имал участие и в дружеството на социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев „Сити пропъртис“ АДСИЦ.

Третият акционер в дружеството - Едуард Мътърян е бил управител и член на борда на множество дружества, включително и на „Трансстрой-Бургас“. Компанията е била в орбитата на депутата от ДПС Йордан Цонев, а по-късно преминава към „Водстрой“, тогава контролирана от депутата от ДПС Делян Пеевски.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама