Пет месеца преди най-късния момент за избори в страната - редовния вот през март, ГЕРБ и БСП са с практически изравнени шансове, а в бъдещ парламент биха влезли шест политически формации. Все още има сериозно ядро от твърдо решили да гласуват избиратели, които обаче още избират за кого и могат да променят резултатите.
Това сочат данните от най-новото национално-представително проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч", съобщава "Дневник". То е проведено между 21 - 30 септември 2020г. сред извадка от 1031 пълнолетни граждани и е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенцията.
Парламент от шест партии
Ако изборите бяха днес, с най-голяма вероятност бихме имали 6 партиен парламент, който предвид позициите и (не)съвместимостите между основни политически сили би бил изправен пред сериозни трудности да излъчи правителство, коментират социолозите.
Позициите на ГЕРБ и БСП са равни, като управляващата и водещата опозиционна сила взимат около 20 на сто от гласовете на твърдо решилите да гласуват.
Ако гласувахме днес: В парламента влизат ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, ДПС и „Демократична България“
На трета позиция остава "Има такъв народ" на Слави Трифонов. При него има лек отлив на гласове - готови са да го подкрепят 14.9 % от гласуващите срещу 18.8 % през юли. От "Алфа рисърч" уточняват, че спадът се дължи на факта, че макар протестите да започнаха със "силна модернизационна заявка", в хода им най-силен тласък е получил протестният ляво-популистки вот, отливащ се към поредните "нови" проекти.
"Демократична България" запазва сериозния скок в подкрепата си от началото на протестите, но за момента без по-високо натрупване (9.4% от гласуващите).
Така тя дели четвърто/пето място с ДПС, което също бележи вътрешна мобилизация и достига 9.9% вот.
Бонусът, който новите протестни проекти получиха от масовите демонстрации, личи и в ръста на "Изправи се.бг" на Мая Манолова (до 4.6% от гласуващите.)
Като най-сериозни губещи се очертават коалиционните партньори в управлението "Обединени патриоти" (3.8%) и "Воля" на Веселин Марешки (0.3%), които засега остават под чертата.
10%, които могат да разместят позициите
Трябва да се отбележи и това, че 10.1% от твърдо решилите да гласуват все още избират кого да подкрепят, което може да пренареди редица позиции в реална ситуация на вот.
Две са основите предизвикателства в развоя на обществените нагласи пред изборите, независимо дали редовни или предсрочни - първо, дали ще израсне силна дясна модернизационна алтернатива на ГЕРБ и второ, дали новите партийни проекти ще запазят притегателността си, когато представят новите си лица и програми.
първите две са престъпни организации!!!