Поглед назад: Сигизмунд Люксембургски - крал и на България

В наши дни кралското семейство в Румъния има специален статут "Пазители на короната", придружен и от държавна издръжка. А в България живее единственият човек на планетата, който носи титлата цар и има проблеми, създадени от държавата, с наследствените си имоти. По време на дългогодишната си история българите сме имали много царе. Имали сме и крале, макар и те да не са управлявали задълго нашите земи. Кралете са се появили след падането и на последното царство - Видинското. Тогава, не споменът за Българското царство, а буквално титлата на българските монарси остава в Унгария. Впрочем най-известен е хайдутина Петър Карпош, който по време на Австро-турската война през 1689 г. повежда въстание за освобождение на българските земи. Получава титлата крал от императора на Свещената Римска империя Леополд I.
 
Пръв "пазител" на короната на българските царе е най-забележителната личност в християнска Европа в края на Средновековието, Сигизмунд Люксембургски. Когато този монарх напуска света на живите, месеци преди да навърши 70 години, през 1437 г., носи титлите: Свещен Римски император; Крал на Германия, Италия, Унгария, Бохемия, Далмация, Хърватия, Рама, Сърбия, Галиция, Лодомерия, Кумания и ... България; Принц на Силезия и Люксембург; Маркграф на Бранденбург и Моравия.

Сигизмунд е роден в средата на февруари 1368 г. вероятно в Прага. Баща му е Карл IV, император на Свещената Римска империя.  Десетгодишен вече е сгоден за негова връстница - принцеса Мария, дъщеря на краля на Унгария. Това се случва в деня на смъртта на баща и, краля. Мария е коронясана за кралица. Майката, предвид невръстната възраст на дъщеря си, се оказва регент и бързо преориентира интереса си към друга възможност за брак на своята наследница. Омъжва я за Луи Орлеански, син на краля на Франция, Шарл V Мъдри. Този политически ход е бързо неутрализиран от войските на Сигизмунд, подкрепени и от недоволната унгарска аристокрация. Бракът с френския принц е анулиран. По-късно, през 1385 г.,Сигизмунд се венчава за Мария. Изглежда работите в семейството не потръгват, защото младият съпруг в продължение на десетилетие полага усилия да утвърди своята, оспорвана от мнозина, власт. Две години след сватбата, майка и дъщеря се оказват пленени от непокорен на централната власт владетел. Тъщата е убита, а дъщерята освободена. Ширят се съмнения за участието на Сигизмунд в отстраняването на властолюбивата съпруга на покойния крал. След този драматичен случай, съпрузите заживяват разделено до смъртта на Мария през 1395 г.

Снимка: Уикипедия 
 
Междувременно Сигизмунд и унгарската аристокрация ясно виждат заплахата от настъпващата през Балканите Османска империя. Въпреки вътрешната нестабилност, младият крал води военни кампании срещу османците всяка година в периода от 1389 до 1392 г. В битките срещу неговите рицари участват и васални на султана християнски войски на различни сръбски и босненски владетели. През 1395 г. успява да прогони прехвърлилите Дунав войски на султана от Турну Мъгуреле (Влашко). Градът се намира точно срещу нашия Никопол.
 
Следващата 1396 г. свързва съдбата на монарха с България. Сигизмунд повежда официален, благословен от папа Бонифаций IX, кръстоносен поход за прогонване на османците от нашите земи, както и от обсадения Константинопол. Дотогава мюсюлманската империя се е възползвала от междуособиците и разделението в Българското царство и се е разпростряла чак до бреговете на Дунав. Сигизмунд застава начело на международни сили, събрани по призива на папата. Стичат се доброволци от цяла Европа. Участват и български сили начело с княз Фружин, но най-важната част са френските рицари, водени от херцога на Бургундия, Йоан Безстрашни. Флот от 70 галери придружава рицарската войска. 90 хиляди кръстоносци превземат Видин и обсаждат Никополската крепост, която е допреди година е била последното убежище на цар Иван Шишман. Паднала е в ръцете на османците преди година с измама. Тогава е бил заловен и обезглавен последния търновски цар и баща на княз Фружин - Иван Шишман. Новината за успешния поход на християнската войска достига до султан Баязид, който бързо вдига обсадата на Константинопол. Дни по-късно се появява край лагеруващите кръстоносци начело на 140 хилядна войска. Битката се води в края на септември. Християните са разбити, а Сигизмунд е спасен на кораб.

След този зрелищен край на поредицата от неуспехи, свързани с прогонването на нашественика, кралят се посвещава на организацията на отбраната и реорганизиране на армията. Например отменя закон, който ограничава времето на военна служба за аристократите до "края" на османската заплаха. Изгражда системи от защита, като своеобразен център се оказва град Нандорфехервар (днешен Белград).  Занимава се активно с отмяна на мита, за да подкрепи търговията, както и с уточняване на стандартите за тегло и мерки. Тези инициативи го утвърждават като най-популярен владетел на своето време.

Снимка: Уикипедия 

Новият век носи нови проблеми. При завръщането си в Унгария, Сигизмунд е свален от трона два пъти и дори един път е бил затворен. Преодолява успешно борбите за власт, но през 1403 г. се налага да води война с Венецианската република. Причината е продажбата на Далмация на богатите венецианци за 100 000 дуката от Ладислав Неаполски, който оспорва трона му. През 1406 г. Сигизмунд сключва брак за втори и последен път с братовчедка на Мария, Барбара фон Цили. Две години по-късно, след военна победа в Босна, той заедно с новата си съпруга основават рицарския "Орден на дракона". Организацията била достъпна само за най-важните монарси в Европа, приятелите и политически поддръжници на краля, а основната и цел била борбата с Османската империя. Член на ордена става и нашият княз Фружин. Така авторитетът на Сигизмунд, като предводител и защитник на християнството, се утвърдил още повече.
 
В последвалите години чрез политически ходове, дипломация и участие във военни кампании Сигизмунд неимоверно разширява властта си. След смъртта на краля на Германия (официално: на римляните) поставя на главата си и неговата корона. На бойното поле отново губи битка при Грюнвалд през юли 1410 г.,  в участие с тевтонските рицари и в съюз от двадесет и две западни държави, срещу Полша. И пак с ловки дипломатически ходове излиза по-могъщ от всякога. Предвид положението му историците дори поставят под въпрос, действително ли Сигизмунд се е присъединил към съюза против Полша. В периода от 1412 до 1423 г. е в  непрестанен конфликт с Венецианската република.

Статутът му на най-влиятелен монарх е вън от съмнение в началото на XV век. Сигизмунд триумфира като организатор на Констанцкия събор, който най-общо казано подрежда  християнска Европа. Провежда се четири години (от 16 ноември 1414 г. до 22 април 1418 г.). Разисквани и решавани са проблеми като: Източно-западната схизма, османската заплаха, феодалните титли. Съществен въпрос е реформата на църквата. Трима папи по това време си оспорват духовната власт. Утвърждава се само един и той е фаворитът на Сигизмунд - папа Мартин V. Приема се и предложението на краля, че само събор може да избира нов папа. Там, на събора, реформаторът на католическата доктрина Ян Хус се посочва за еретик. Пак там Сигизмунд заявява претенциите си за бащината си корона на Император на Свещената Римска империя. Става широко известен отговорът му към осмелил се да поправи латинския му кардинал:  "Ego sum rex Romanus et super grammaticam" (Аз съм крал на римляните и съм над граматиката). Години по-късно, упражнявайки чувството си за хумор, шотландският историк-медиевист Томас Карлайл му лепва прозвището "супер граматик".

И отново няма спокойствие. Смъртта на полубрат му Вацлав IV през 1419 г. поставя короната на Бохемия на неговата глава, но това му носи само финансови проблеми, както и загуби на битки с хусистите, които виждат в него лице главния виновник за гибелта на водача им. Ян Хус е арестуван и изгорен на клада още по времето на Констанцкия събор. Фактът, че Сигизмунд е отсъствал по времето на присъдата и екзекуцията, не ги прави по-отстъпчиви. Сблъсъците с османците също са на дневен ред, а през 1428 т. Сигизмунд провежда отново голяма военна кампания срещу тях, но резултатите не са съществени. Три години по-късно официално е коронован като крал на Италия, което довежда до нов конфликт с Венецианската република. След още две години е коронясан от папа Евгений IV за император на Свещената Римска империя. И отново посвещава усилията си в посока прогонване на османците от Балканите. През 1435г. окуражен от продължителността на въстанието на албанците срещу османската власт, изпраща княз Фружин да договори съюз с тях. Плановете са провалени от поражението на бунтовниците през следващата година.

На 8 декември 1437 г. в Зноймо, Моравия (Чехия) кралят почувствал, че краят му наближава. Сигизмунд облича императорската си дреха, слага короната си, сяда на трона, приема последно помазване и поръчва погребална литургия. На следващия ден умира. Погребват го в Нагиварад (днес Орадя , Румъния ), до гроба на крал Свети Ладислав I, крал на Унгария, който по това време е идеал за съвършен рицар, монарх, воин и християнин. Сигизмунд оставя само едно дете, момиче от втората си съпруга Барбара. Елизабет Люксембургска влиза като кралица в замъка в Буда, който по време на дългото управление на баща и, се е превърнал в може би най-големия готически дворец от късното средновековие. Съпругът и Албрехт фон Хабсбург е посочен от Сигизмунд за наследник.