България, Кипър, Унгария, Литва, Малта, Полша и Румъния са подали индивидуални жалби до Съда на Европейския съюз срещу Пакета “Мобилност”. В близко бъдеще Латвия и Естония също възнамеряват да се присъединят към жалбата.
“Не трябва да се съгласяваме с решения, които са не само протекционистки и несъвместими със законодателството на общността, но и ограничават свободата на предоставяне на услуги на единния пазар на ЕС“, казват министрите на транспорта на седемте страни, цитирани от Euroactiv.
Ефективният автомобилен транспорт е решаващ сектор за икономическото възстановяване на Европейския съюз и заслужава справедлива, ефективна, благоприятна за бизнеса и социално приобщаваща регулаторна рамка. Общата транспортна политика е неразделна част от единния пазар от създаването на блока и е включена като такава в учредителните му договори.
“Противно на това, наскоро приетият пакет „Мобилност“ I ще навреди на компаниите за автомобилен транспорт, които са предимно малки и средни предприятия. Неоспоримо е, че пакетът беше подготвен в напълно различна социално-икономическа реалност преди появата на COVID-19“, се казва в изявлението.
Според тях разпоредбите в пакета ще възпрепятстват ефективното функциониране на веригите за доставка на ЕС, в момент, когато е навременните доставки на стоки и лекарства са от стратегическо значение.
Друга пречка според жалбоподателите е, че приетите мерки далеч надхвърлят първоначалните цели на реформата на законодателството на ЕС за международния автомобилен превоз. “Те водят до изкривяване на единния пазар чрез въвеждане на изкуствени административни бариери пред функционирането на автомобилните транспортни компании“.
Министрите на транспорта заявяват, че това ще доведе до по-високи цени на транспортните услуги и съответно на стоките, което от своя страна ще намали глобалната конкурентоспособност на ЕС и може да увеличи разходите за потребителите.
България и съмишлениците ѝ от Източна Европа поискаха от Комисията да изготви оценка за въздействието върху природата от ненужното пътуване на хиляди празни камиони из Европа. Очакванията са емисиите на CO2 да се увеличат с до 3 милиона тона годишно.
Възраженията на България
Българското правителство обяви миналата седмица, че ще оспори по-специално правилата, които задължават шофьорите на дълги разстояния да се прибират вкъщи на определени интервали, както и забраната да спят в камионите си.
“Разпоредбите в новите актове относно правилата за връщането на водача, връщането на превозното средство и командироването, забраната за ползване на седмична почивка на борда на превозното средство и периода на почивка между два каботажни цикъла категорично водят до крайно неблагоприятни последици за българските предприятия, извършващи международен автомобилен превоз на товари. Новите текстове са небалансирани и в ущърб на българските транспортни оператори, както и в общ план за операторите от периферните държави членки“, се посочва в съобщение на Министерския съвет.
Автомобилният сектор в България транспорт също беше категорично против новите мерки, което накара правителството да предприеме действия.
В сектора работят 120 000 души – включително около 40 000 шофьори, които допринасят за 12 процента от брутния вътрешен продукт на страната.
Добави коментар