BBC изследва айляка като философия за живота

15:30, 05 ное 20 / Любопитно 25 3291 Шрифт:
Антония Руменова Автор: Антония Руменова

Вторият по големина град в България – Пловдив може да се гордее, че се движи със свое собствено темпо, пише BBC за града под тепетата. Веднага щом слезете от автобуса от София, може да усетите, че скоростта се променя. Хората ходят по-бавно, сякаш разполагат с цялото време на света.

Докато се разхождате по центъра на града и до парка, където възрастни мъже се събират, за да играят шах, а млади разговарят под сянката на дърветата, усещате, че Пловдив е различен, но е трудно веднага да се определи с какво точно.

В централния квартал „Капана“ са наредени барове и кафета. Около ярко изрисуваните стенописи може да се видят млади хора, които се смеят, флиртуват или просто разглеждат телефоните си. В кафето до джамията „Джумая“ се събират хора, които с часове могат да си говорят, докато пият силно турско кафе.

Дори котките по калдъръмените улици на стария град изглеждат по-мудни от всяко друго място по света. Те стават, разтягат се, мъркат и след това отново лягат, за да спят. Ако попитате пловдивчани защо градът е толкова спокоен, те ще ви отговорят: „айляк“.

Снимка: Facebook/People of Plovdiv 

Думата „айляк“ не се използва толкова често извън Пловдив и може да се намери само в българските речници от 19 век. Тя е заемка от турското „aylaklık“, което означава „безделие“, но коренът на думата е „aylık“, което означава „месец“.

Според Яна Генова, директор на „Къща за литература и превод Sofia Literature and Translation House“, първоначално „айляк“ се е употребявала за хора, които са наемани на работа само за един месец.

Пловдивчани го употребяват с глагола „бича“, което означава удрям, бичувам или отрязвам греди от ствола на дърво. Идеята за удряне и разбиване е, че айлякът е нещо активно. Да практикувате „айляк“ е да отделите време за себе си. Вие трябва да поемете инициативата, за да се откъснете от ежедневните си грижи.

Но какъвто и да е историческият смисъл на думата „айляк“, във Пловдив вече е придобил различно значение и със сигурност не трябва толкова да се превежда, колкото да се живее.

Айляк казват хората тук е да намираш време, без да го търсиш съзнателно. Например отивате на закуска с приятели и оставате заедно до късно през нощта. То е да намирате удоволствието от живота, без това непременно да е обвързано с пари или социален статус. Понякога означава просто да се скитате по улицата.

Снимка: Сanstockphoto

"В последният си следобед в Пловдив седнах в кафенето пред джамията „Джумаята“. Поръчах си турско кафе и порция кюнефе – десерт, произхождащ от Близкия изток, съчетаващ вкуса на сладко сиропираната баклава със сирене. Кафето пристигна с малка чаша сладък сироп от розова вода, която трябва да отстрани горчивината. До джамията, под розовите храсти, две бели котки дремеха спокойно. Свалих часовника си, оставих телефона в джоба си. Нямах срещи, за които трябваше да бързам. Изпих кафето си, знаейки, че следобедът тепърва започва, а аз имам цялото време на света", разказва Уил Бъкингам от BBC. 

Пловдив тържествено се разделя с титлата Европейска столица на културата

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама