Тръмп си отива. Не достойно и със самоуважение, както всеки президент в историята на САЩ дотук, а като малко дете, търкалящо се по пода на магазина, защото не са му купили исканата играчка. И оставя след себе си Америка подобна на минирано бойно поле, в което дълги години след проведената битка ще избухват взривове, ще хвърчат осколки и със сигурност ще има множество невинни жертви – на междурасова омраза, на конспиративни безумици и на разделено до кръв общество.
Вярно, статистиките сочат, че Доналд Тръмп като президент е намалил безработицата и е подсилил американската икономика. Общо взето това бе единственият донякъде смислен довод, с който част от гласоподавателите в САЩ го подкрепиха на изборите. Но дали беше достатъчен?
Както от първо лице се убедихме напоследък, не всичко на този свят е икономика. Има и морал, има и сътрудничество, има ценности, които трябва да бъдат отстоявани понякога въпреки, а не само в полза на временния материален просперитет. Това са онези неща, които ни правят хора и ни карат да мислим, че сме най-висшите същества на тази планета. Точно там американският президент се издъни сериозно. Защото без тях дори икономиката да поработи ускорено известно време, накрая просто ще спре. Защото онези, които я движат, ще са излезли от мините и заводите и ще са се хванали помежду си за гушите.
Тръмпизмът, както всеки популизъм, няма как да не се самоизяде. Това е заложено по дефиниция в самите основания на явлението. Популистите винаги идват на власт с гръмки, невъзможни обещания, остават там за определено време, в началото понякога дори изглежда, че имат успех с провежданите от тях политики, а накрая се сгромолясват в некомпетентността си. Единственият въпрос е колко време ще останат в управлението и какви поражения ще успеят да нанесат за това време.
Слава богу, Доналд Тръмп ще изкара на върха на световната политическа сцена едва 4 години. И все пак това е срок, достатъчно продължителен, за да остави щети, които няма да могат да бъдат възстановени доста по-дълго. При това не само в САЩ, а по целия свят.
След Тръмп и потоп.
Какво чак пък толкова е направил тоя пуст президент?
Най-лошото, което Тръмп извърши целенасочено и последователно за своите 4 години на власт е, че изключително успешно подкопа устоите на американската демокрация. А за държава без многовековна история, устройството ѝ е скелето, върху което тя гради всичко – нейната единствена обединяваща ценност. Бизнесменът-президент не просто разклати това скеле, той демонтира носещи греди в структурата му. И дори отивайки си, опасността то да рухне след него остава.
Доверието към властта, към съда, към институциите, към журналистите, към медиите, ако щете – към истината, като нещо разпознаваемо и сигурно – всичко това беше събрано от него на клада и му беше драсната клечката. И сега гори, пука, и ще пуши още доста дълго време, след като президентът, който го стори, ще бъде вече бивш.
Снимка: Pixabay
Голяма работа, ще кажете, да си се оправят американците с това! Да, ама не сте прави! Обичана или мразена по света, демокрацията в САЩ се оказа платформата, върху която се развива прогресът на цялото човечество. Хубава или лоша – в случая няма значение, така или иначе е най-добре разработената.
Демокрацията е операционната система на Западната цивилизация. Пълна е с бъгове, често забива и цикли, обаче с нея хардуерът на човечеството работи. И не е все едно дали то ще инсталира на компютъра си Windows 95 или Windows 10. Не, че втората система няма своите проблеми, но е стигнала до ниво, което позволява като цяло използването на по-мощни и вършещи много повече работа компоненти.
И за да продължа още малко метафората, ще допълня, че ние в България така и още си караме с операционна система от 90-те. А дали сме доволни? Искаме ли да я сменим с по-добра? Искаме, разбира се! Друг въпрос е дали изобщо сме в състояние да работим с нея.
Антисистемен играч ли е Тръмп?
През цялото време начело на САЩ Тръмп се опита да се изкара като антисистемен играч. Възможно ли е обаче водачът на държавата, която общо взето досега е налагала и контролирала системата на целия свят, да бъде антисистемен? На думи – да, на практика – това би довело до огромна криза и крах на ценности. Както всъщност и стори.
В действителност Доналд Тръмп изобщо не е антисистемен играч в романтичния смисъл на тази дума. Той не играе срещу глобалната система от гледната точка на идеалист, който иска да я промени, за да заработи тя по-добре за всички. През годините се доказа, че Тръмп се грижи предимно за собствените си интереси. Той не иска да разбива системата, а да я нагласи така, че тя да заработи за него. Това антисистемно ли е? Не, не е. Това е чиста проба авторитарно. В този смисъл Ким Чен Ун е не по-малко антисистемен играч от Тръмп. А представете си какво би станало, ако севернокорейският лидер стане водач на света! Системата определено би рухнала окончателно. И ние, заедно с нея.
Тръмп и лъжите
За четирите си години на власт Тръмп изрече 22 000 неверни твърдения и лъжливи информации. Бъдете сигурни, че в последните два месеца от управлението му тази бройка ще скочи драстично. Защото той ще направи всичко по силите си да предотврати, ако може, свалянето му от власт, а това може да стане само с лъжи. С което ще се компрометира още повече, доколкото това изобщо е възможно. И още повече ще разедини американското общество.
Сега е моментът бизнесменът най-после да започне да се държи като президент на най-влиятелната държава в света. Поне през последните 60 дни на своето управление. И да отстъпи мястото си на следващия с достойнство и респект, за да бъде изпратен и той със същото, въпреки крайното разделение на нацията, което постигна.
В противен случай ще бъде запомнен само с лъжите си. И с жалките си опити да стиска до последно в ръчички властта. Като малко дете, което не иска да пусне играчката, която е пожелало, но не са му купили.
Дали ще го направи? Едва ли. През следващите два месеца ни очаква тръшкане по пода на магазина. А ние ще гледаме неловко и ще стискаме палци да не счупи нещо скъпо по рафтовете.
Добави коментар