Миналата седмица управлението на кризата с коронавируса у нас стигна до един качествено (или по-скоро некачествено) нов етап. След като месеци наред отказваха да взимат каквито и да било мерки, властите напоследък се занадпреварваха да пускат едни през други нови заповеди и ограничения, създавайки впечатлението за пълна липса на координация помежду си и хаотично изпробване на произволни методи за ограничаване на заразата. От целия този напън държавата видимо заскрибуца, а населението ѝ изпадна в чудене кои мерки да спазва и коя институция точно да слуша.
Като баща на ученик в 5. клас, в четвъртък вечерта буквално не можех да разбера дали детето ми трябва да отиде на училище на следващия ден. В рамките на предходните 24 часа медиите разпространиха различни информации от три отделни институции – Столична община, здравно министерство и Министерство на образованието, които тотално ни объркаха. Тревожните и без това родители се изгубихме в пресмятането на дни, прекарани дотук в карантина, проценти на заболеваемост в региона, и класове, включени или изключени от трите различни наредби. Както и в това чия заповед е с по-голяма сила и „надцаква“ тези на другите – на столичния кмет, на здравния министър или на образователния такъв? Като в игра на покер! С единствената разлика, че в случая залагаме на карта здравето на нашите деца, както и нашето.
Същите тези институции така и не успяха да ни убедят през последните две седмици в реалната нужда от това учениците да продължават да посещават присъствено училище по време на пандемия. Образователният министър ни засипа с хипотетични твърдения колко стресирани се чувствали децата като си стоят вкъщи и какви недостатъци носело онлайн обучението. Същото, което иначе не беше никакъв проблем да им наложат за цели три месеца само преди половин година, когато при много по-малко случаи на заразени спазвахме в пъти по-строги мерки от сега. Или може би според министъра пролетното онлайн обучение не стресира изобщо децата, а есенното им нанася тежки, непоправими травми за цял живот?
В същото време нито веднъж не чухме същият този министър да спомене какви са в момента нивата на стрес в самите училища, където голям процент учители отсъстват, ходят полуболни или са безкрайно притеснени за живота и здравето си, а между децата основна тема е кой се е разболял, кой е преболедувал и кой има познати, загубили битката с болестта. Една безспорно прекрасна и спокойна среда за добиване на знания, далеч по-подходяща от тази в дома, не ще и дума!
Това обаче да беше единственият кахър на битката на държавата ни с пандемията, цена нямаше да имат онези, които твърдят, че я контролират. Точно около калабалъка с това кой ще ходи на училище и кой ще остане да си се стресира онлайн вкъщи, се въведе и друга още по-шокираща мярка – хората над 65 години да ползват така наречения „прозорец за пазаруване“. Да, вярно, че същото нещо го играхме и по време на първата вълна (каква ти вълна, това напролет вече ни се струва просто като цопнало камъче в езеро в сравнение със сега!) обаче този път се оказа, че има една малка подробност. Вместо по-възрастното поколение (което е и най-изпълнително към спазване на наложени мерки) да бъде подканено да се концентрира в едни определени два часа, за да отиде за храна и лекарства, на него буквално му беше забранено да пазарува каквото и да било в продължение на останалите 22 часа на денонощието. Тоест да разполага САМО с два часа на ден за набавяне на важни, а понякога и направо животоспасяващи продукти, що се отнася до лекарствата. Или иначе казано ако някой пенсионер установи, че му е свършило хапчето за високо кръвно в 9:45, той трябва да изчака до следващия ден, за да може да иде да си го набави, защото от 10:00 вече няма право да пазарува. Или пък ако го втресе в два часа на обяд, има шанс да си купи парацетамол едва в 8.00 на другата сутрин. Ако издържи треската през нощта. Недомислицата и безумието на тази мярка бе очевидна и извън всякакъв спор. Но изкара цели два дни, докато здравните власти се чудеха какво точно са сбъркали и защо народът започна да недоволства толкова много от „грижите“, които така старателно полага за него.
Снимка: БГНЕС
В крайна сметка коридорите за пазаруване за по-възрастните ни сънародници бяха сменени, забраната за останалите часове падна, но звукът от скрибуцането на несмазаната държавна машина покрай този абсурд все още стърже неприятно в ушите ни. А хаосът и несигурността, които породи тази честа смяна на часовете на „прозорците“ тотално обърка и стари и по-млади през следващите няколко дни.
Последният пример, който ще дам, на пръв поглед е най-безобиден, но за сметка на това е изключително показателен. Направи ли ви впечатление как някак внезапно и без много логични обяснения доц. Мангъров беше въведен в официалния щаб, управляващ здравната криза? С единствен довод, че всеки лекар е ценен в битката, но всъщност не видяхме никакви други примери, освен него. Без значение дали сте фенове или не на леко досадния инфекционист, обсебил ефира на всички възможни медии по време на пандемията, за да прави контра на официалните здравни власти, приемането му с лека ръка сред редиците им най-малкото поражда доста въпроси.
Кога и защо доцент Мангъров стана удобен и приемлив за властта, при положение, че досега изпадаше в противоречие с нея за всяка една мярка, която тя приемаше? Сам ли взе това решение здравният министър или някой по-отгоре на него му подшушна да приеме „алтернативния“ доктор, за да умилостиви немалката част от народа, която точно като него със или без основания е по презумпция против мерките и роптае срещу всяко ограничение, като все повече се настройва срещу властта? Този стил не ви ли е познат? Да угодим на всички, за да няма недоволни? Без да мислим в дългосрочен план до какви странични ефекти ще доведе това?
Снимка: БГНЕС
Бих повярвал на чистотата на намеренията на официалната здравна власт да си стисне ръката с опозиционната в лицето на Мангъров, ако още на първия брифинг на така наречения доскоро Щаб отново не се беше чуло онова скрибуцане, за което тук давам примери. Фактът, че доцентът веднага влезе в спор по важен въпрос за карантинирането на контактните лица с директора на „Пирогов“ проф. Балтов показа, че форматът „Щаб+Мангъров“ не е естествено еволюирал, а е скалъпен по нечия препоръка. И явно не всички са били съгласни с него или са чак толкова търпеливи и диалогични към по-нехайния подход към пандемията на инфекциониста, колкото е здравният министър.
Отново чакаме да видим колко време ще издържи този изкуствен формат, преди да се разпадне с гръм, трясък и взаимни обвинения, докато кризата продължава да се вихри и изобщо не я интересува кой участва в Щаба и кой – не.
А покрай всичкото това скърцане и скрибуцане обикновените хора стоим като на тръни в автомобил на висока скорост, от който се носят необичайни звуци и стискаме палци той да не се разпадне, докато стигнем до някой наистина читав сервиз.
Ако изобщо са останали такива в тази държава, що се отнася до овладяване на щети, нанесени от върлуваща по цял свят пандемия.
Добави коментар