Поглед назад: Битките на цар Михаил III Шишман Асен

09:30, 16 ное 20 25 3472 Шрифт:
Станислав Бояджиев Автор: Станислав Бояджиев

Михаил Шишман е последният български цар, който прави опит да превземе Константинопол и последният, който се стреми да направи от държавата ни хегемон на Балканите. Управлявал е от 1323 до 1330 г. Кога точно е роден, не знаем, но се предполага, че е между годините 1280 и 1292. Бил е в разцвета на силите си, когато е участвал в битката при Велбъжд (днес Кюстендил) през 1330 г. и е загинал. Син е на цар Шишман, деспот на Видин, от брака му с внучка на цар Иван Асен II. До ден днешен името й не се знае.

В съвременната история е по-известен с второто име на баща си, макар че по-късно, при възцаряването си, предпочита да се нарича Михаил Асен. Целта е да подчертае кръвната си връзка с династията Асеневци. Те са първите, които управляват Второто българско царство. Интересното свързано с името е, че неговата енергична личност и популярност легитимират началото на Шишмановата династия.

Ранната смърт на цар Георги Тертер II през 1323 г. , както и факта, че не оставя наследник, отварят пътя на амбициозния Михаил Шишман към престола в Търново. По това време вече е деспот на автономния Видин и на земите около него. След няколкомесечни борби в столицата с други претенденти, те биват отстранени, а той - избран. Представен е като продължител на династията на Асеневци. По-късно брат му Белаур поема Видинското деспотството. Михаил Шишман е женен за Анна Неда, дъщеря на сръбския крал Стефан Милутин (мощите на на този крал, обявен за светец, се пазят в църквата "Света Неделя" в центъра на нашата столица). Дете е от брака на краля-светец с българската княгиня Анна Тертер. Ана Неда става царицата на българите.

Нестабилността в царството около избора на Михаил Шишман мотивира съседите от юг за военен поход. Начело е императорът на ромеите - Андроник III Палеолог. Те бързо превземат редица крепости в североизточна Тракия. Стигат до Пловдив и го обсаждат. Докато главните им сили, начело със самия император, са устремени да превземет важния български град, Михаил Шишман повежда своята войска и бързо освобождава наскоро попадналите под чужда власт наши земи. Войната скоро се превръща в гражданска, защото византийският император подкрепя Войсил, претендент за българския престол и брат на цар Смилец. Този цар е управлявал България в края на предходния век. Войсил обаче претърпял поражение, а Андроник, очевидно в добра физическа форма и добри умения с меча, предложил на цар Михаил Шишман да решат конфликта чрез двубой.

Отговорът, който получил, е стигнал до нас записан от бъдещия император на Византия, по-късно монах и хроникьор на събитията в периода 1320-1362 г., Йоан Кантакузин: "Глупав би бил ковачът, който вместо да вземе горещото желязо с клещи, го взема с ръцете си."

"Клещите" символизирали българската войска. Ядът от отговора на Михаил Шишман бързо преминал, когато на императора било намекнато за възможна наша помощ при вътрешния конфликт с дядо му - Андроник II. Стигнало се до мирно споразумение. Добрите отношения с Византия допълнително били укрепени с развода на българския цар с първата му жена Анна Неда и сватбата му със 35-годишната сестра на императора и вдовица на нашия цар Теодор Светослав Тертер - Теодора Палеологина. Мирът бил сключен в Константинопол през есента на 1324 г.
 
Настъпил мир в земите ни, но царят на България бил въвлечен отново в избухналата гражданска война във Византия. Андроник II нямал намерение да се отказва от претенциите си към императорския трон. Той разчитал на подкрепа от сръбския крал. Тук нещата в политиката се объркали сериозно. Първоначално Андроник III и Михаил Шишман сключват антисръбски съюз в Черномен. Императорът получил контрол над македонските земи, а нашият цар вероятно главоболие. Ето защо се свързал с Андроник II и му предложил военна подкрепа срещу съюзника си. Дори изпратил отряд от 3000 конници в Константинопол за охрана на настанилия се там дядо на императора. Тук забавното е, че не някой друг, а внукът Андроник III предупреждава Андроник II, че българите се гласят да го пленят и да превземат Константинопол. Изглежда, че доверието между съюзниците по онова време и на това място, не е било познато. Конницата ни била задържана пред стените и в крайна сметка се оттеглила.

След време Андроник III надделява и вече е безспорен император в Константинопол. Отношенията му с енергичния Михаил Шишман отново се влошават, особено след успешната военна кампания на българите в Тракия. Подобряват се през 1328 г. с подписването на нов мирен договор и споразумение за съвместни действия срещу нарастващата мощ на Сърбия. По това време Михаил Шишман вече се чувствал като повелител на ветровете и бурите, защото сръбски хроникьори отбелязват, че покрай поисканото от него подчинение към сръбския крал Стефан Дечански, заплашил, че "ще си постави престола в средата на сръбската земя". Вероятността българската войска (15 000 войници) да се обедини с настъпващите от юг ромеи и да помете всяка съпротива е била голяма, но се случило друго.
 
Няма да научим, защо през лятото на 1330 г., вместо на юг към силите на Андроник III, нашият цар се насочва на север, към Видин. Вероятно е желаел брат му Белаур да го придружи в похода като се присъедини с още войници. Не се споменава обаче за участието на най-близкия му роднина в последвалата катастрофална битка. От Видин войските се насочват на юг, където се очаква среща с съюзените ромеи. Вместо това Михаил Шишман се натъква на сръбската войска край Велбъжд. Силите са били равни. Дотогава Андроник III е превзел няколко крепости и се е разположил край Битоля, на повече от двеста километра от предстоящия сблъсък между сърби и българи. Край Велбъжд двамата, цар и крал, се срещат лично и договарят примирие за ден. Спокоен от уверението на сръбския владетел, Михаил Шишман позволява на войската си да се пръсне в околностите, за да търси провизии. А Дечански дочаква пристигането на наетите 1000 тежковъоръжени конници от Каталуния, водени от първородния му син Стефан Душан. Примирието внезапно било нарушено и сърбите организирано и неочаквано нападнали българите. Било късно нашата войска да бъде приведена в ред. Поражението на Михаил Шишман не довело до загуба на територии, но царят бил смъртно ранен. Според Йоан Кантакузин той скоро умрял. Според сръбски хроникьори причината за гибелта на царя на българите бил конят му, който паднал по време на битката и го затиснал. Според третата версия за смъртта му, която е на нашия духовник и учен Григорий Цамблак, Михаил Шишман е заловен и убит от сина на сръбския крал, Стефан Душан. Знае се, че е погребан в църквата Свети Георги в Старо Нагоричане (Северна Македония).

Така завършва царуването през XIV век на един от най-важните, най-амбициозни, но и най-агресивни, безпринципни и непостоянни във външната си политика наши владетели - цар Михаил III Шишман Асен. На престола след смъртта му се застава неговият син от първия брак и племенник на крал Дечански, Иван Стефан, макар и Стефан Душан да недоволства. Последният настоявал пред баща си за обединение на Сърбия и България под една власт - неговата. В България, цар Иван Стефан не успява да задържи властта си и след по-малко от година отстъпва престола на Иван Александър, също от Асеневия род. Малко по-късно нещата са уредени - вече крал на Сърбия, Стефан Душан се жени за сестра му Елена Българска. Настъпват по-спокойни времена в отношенията между сърби и българи, още повече, че Стефан Душан бил българин по майчина линия. А цар Иван Александър, след цар Петър I, е вторият, най-дълго управлявал България - 40 години.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама