Няма как да не сте чували за прочутия шведски модел за реакция срещу пандемията по време на първата коронавирусна вълна. През пролетта половината държави в света гледаха с влажни очи към скандинавската страна и тайничко завиждаха, докато самите те бяха затворени в далеч по-строга карантина в продължение на месеци. През това време възрастни шведи в старческите домове измираха с рекордни темпове спрямо съседните Дания, Норвегия и Финландия, но пък по-младите ходеха по кафенета и ресторанти, не носеха маски по улиците и си изградиха един почти геройски образ пред всички останали – на смели викинги, които не трепват пред някакъв си смотан вирус и не се крият малодушно между четирите стени на карантината, от страх да не се заразят. А ние, по-плахата част от планетата, се самоуспокоявахме с извода: „лесно им е на шведите с тяхното развито гражданско общество, в което има достатъчно съвест и мисъл за другите“.
Когато първата вълна премина и се тегли чертата, се видя, че резултатите от „либералните мерки“ са ако не силно преувеличени, то поне доста на кантар. Икономиката на страната така или иначе пострада, повлечена от всеобщата световна рецесия и затруднената международна търговия, а броят на жертвите накара доста хора да си зададат въпроса: „Струваше ли си?“ Започнаха да се дочуват признания с половин уста, дори от по-високи властови нива, че може би в крайна сметка в техния твърде лежерен подход са допуснати сериозни грешки.
Скрибуцащата държава: противоречия, откровени глупости и странни решения по време на пандемия
И все пак шведският модел остана в съзнанието на хората по света като един романтичен, антисистемен и като цяло успешен алтернативен подход в битката с глобалната зараза… до момента, в който ни заля втората вълна. Както немалък брой учени ни предупреждаваха през лятото (но пък ние хич нямаме навика да приемаме твърденията на учените за чиста монета, убедени по презумпция, че те работят предимно за някакви тъмни задкулисия), тя се оказа доста по-лоша от втората. А всички ние – още по-неподготвени за адекватна реакция, отколкото при предишната. Макар реално първата вълна да беше неочаквана, а втората – далеч не.
Чудите се защо изобщо реших да споменавам Швеция ли, при положение, че в нашата страна си имаме достатъчно проблеми със здравната криза, за които ежедневно могат да бъдат писани нови и нови статии с критика? Защото волно или неволно „българският модел“ по посрещане на втората вълна от Covid-19 почти се приближи до шведския по либералност. Най-вече спрямо недостатъците му. Защото предимствата на скандинавската държава пред нашата са безспорни – що се отнася до медицинско обслужване и здравна система, шведите са на светлинни години пред нас. И затова могат, грубо казано, да си позволят да се пробват с по-лежерен модел на борба срещу пандемията. А ние, от своя страна, далеч не сме „Швеция на Балканите“. Точно както никога не успяхме да станем Швейцария на Балканите в икономическо отношение, въпреки че в началото на демокрацията толкова ни се искаше, че многократно повтаряната фраза стана клише. Но с клишето си и останахме.
Снимка: Unsplash
Как посреща втората вълна Швеция? Трудно – отново с голям брой заразени, доста повече, отколкото в съседните скандинавски страни. На 20 октомври бяха отбелязани рекорден брой нови случаи за денонощие – 7240, след като само преди дни беше регистриран предишния рекорд от началото на пандемията от 5990. Но затова пък смъртността в страната на този етап се поддържа ниска – в порядъка на между 10 и 20 починали с Covid-19 дневно. Мерките за втората вълна в Швеция се водят по-засилени спрямо първата, но сериозни ограничения отново няма – гражданите само са „посъветвани“ да спазват социална дистанция и да останат у дома. Кафенета, ресторанти и магазини, затворени масово в почти цяла Европа, там работят без никакви часови рестрикции, а децата ходят на училище. С увеличаването на случаите обаче все повече експерти, а и обикновени хора в страната, започват да критикуват правителството в Стокхолм, че мерките са недостатъчни. Но властта прехвърля топката към гражданите и продължава да твърди, че проблемът не е в хлабавия режим, а в това, че той не се спазва съвестно. Или иначе казано шведското правителство обвинява шведите, че не се държат отговорно към здравната криза. Това да ви напомня на нещо?
Да, точно така! Прилича на обвиненията на нашите управляващи към нас, повтаряни като мантра от премиер, здравен министър и останалите вирусолози, имунолози и шефове на болници, участващи в Щаба. Ето го общото помежду ни – и при нас като в Швеция мерките са далеч по-либерални, отколкото в почти всички европейски държави, ударени от втората вълна. И там, и тук властта прехвърля топката към гражданите, като вместо да засили ограниченията, обяснява как всъщност досегашните биха били достатъчни, ако се спазваха съвестно. А случаите на новозаразени през това време продължават да растат.
Но с това приликите приключват. Защото в Швеция не умират пациенти с Covid-19, чакали 40 минути по пижами на стълбите на болницата, за да бъдат приети. Нито хора в тежко състояние обикалят с линейки от едно място на друго и така и никъде не се намира свободно легло за тях. Нито пък на болни с двойна пневмония се отказва прием, защото нямат задължителния положителен PCR тест, все едно в момента не е пределно ясно, че ако имаш пневмония, то тя с 99% сигурност е причинена от усложнен ковид. Така че, уви, пак не успяваме да станем Швеция на Балканите. А по-скоро вървим към държава от третия свят на Балканите. По липсата на адекватна реакция към втората вълна на пандемията, за която уж се готвим от юни насам. Иначе да – хората не са особено съвестни и неглижират проблема, докато не легнат болни, но нима това не беше ясно на управляващите от самото начало? Нима останаха изненадани, че народопсихологията на българина не приема лесно „препоръки“ и „съвети“, а за да спазва нещо стриктно има нужда от забрани и заплаха с глоби?
Стискайте палци да не попаднете в „онези 2%“
За разлика от скандинавската страна, която отбеляза изключително висока смъртност по време на пролетната вълна, ние регистрираме такава сега. Нещо повече – успяхме да се изкачим на мрачното първо място в Европа по починали на глава от населението – там, където беше Швеция през месец май. През пролетта обаче, когато възрастните шведи умираха в старческите домове, се знаеше твърде малко за проклетата болест. Всичко се променяше за дни, отхвърляха се едни предположения и се приемаха за верни други. Не се знаеше как точно протича инфекцията, къде удря най-лошо, как се разпространява. Но сега всичко това вече е ясно. И шведите ограничиха жертвите. А нашите се увеличиха.
Искрено пожелаваме успех на шведския либерален модел по време на втората вълна. Стискаме палци и ние покрай тях да оцелеем, че да можем накрая да теглим чертата и да видим дали сме били прави. И шведите, и техните балкански братя – българите.
Добави коментар