В края октомври Франция наложи втори локдаун.
В края на октомври в България маските на открито станаха задължителни.
В края на ноември Франция започва да отменя ограниченията заради намалели случаи вследствие на предприетите строги мерки.
В края на ноември България е първа по смъртност в Европа и въвежда строги мерки до Коледа. Засега.
Ако перифразираме известната песен на Тодор Колев, може да възкликнем: „Кога ще ги стигнем, французите“! И все пак Франция е само един свободно избран пример. Подобни мерки бяха въведени още през октомври и в Германия, Испания, Италия, Португалия, Ирландия, Дания, Полша и прочее и прочее.
Нови мерки от петък: Затварят ресторанти, молове и училища
„Минем ли бройката от 100 нови заразени на ден веднага затваряме“, плашеше министър-председателят през пролетта. А до преди седмица, когато числата растяха главоломно всеки ден, цареше спокойствие, докато той нареждаше на министрите да бъдат гъвкави, защото „най-лесно се издават забрани“.
Не искаме да обвиняваме никого, но е факт, че в България беше загубено много ценно време – трите летни месеца например можеха да се използват за подготовка на болниците и медиците. Особено предвид категоричните прогнози, че през есента заразените ще са хиляди на ден. Защото още преди половин година стана ясно, че най-големият ни проблем е персоналът. Можеше да бъдат обучени лекарите, които нямат нужната специалност и сега не искат да влизат в Covid отделенията, защото не знаели как да лекуват болните. Можеше студенти в горни курсове вече да са преминали обучение как да се грижат за заразени с коронавирус. Можеше да има списъци кой от тях в коя болница да отиде, ако има недостиг на персонал. Можеше да се направи график на смените, така че да не се допусне заразата да се разпространи сред всички медици с болницата. Можеше да се измисли как линейките на „Спешна помощ“ да не се дезинфекцират по цял един час, след като са возили болен от коронавирус. Можеше…
Всъщност всичко това направиха в САЩ още през лятото, когато ние мислехме как да докараме чужденците от нашата страна на Черно море…
През последните шест месеца живеехме в две Българии – България на властта и България на средностатистическия българин. В Българията на властта цареше фалшиво спокойствие и пълна самоувереност в здравето на здравната ни система, нямаше нужда от затягане на мерките, най-важни бяха кръчмите и ски лифтовете. В България на средностатистическия българин болни умираха на стълбища и в линейки, болници оставаха без лекари и нямаше откъде да си купят най-обикновени лекарства.
Сега най-накрая се решиха да затегнат мерките. Но май вече е късно. Закъсняхме не пак, а отново… Едва когато най-страшните прогнози от пролетта станаха реалност, те се сетиха, че животът е по-важен от кръчмите, та дори и от изборите.
И се пак трябва да имаме едно наум за старото военно правило, че „всяка заповед е предпоследна“. Вече имаме опит.
Добави коментар