„Хора и улици“: Там, където още дават клетва да служат на родината

Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.

„Колко млади хора във времето, в което живеем, ще дадат клетва да служат на родината си? Колко млади хора имат този кураж, този морал? Това е достойно за уважение! Вие струвате повече от тях“. Това е първият урок, който началникът на ВМА проф. Венцислав Мутафчийски дава на бъдещите военни лекари.

Днес – 1 декември 2020 г., когато се навършват 129 години от създаването на Военномедицинската академия в София и почти година от появата на страшния COVID-19, тези думи будят надежда. Надежда, че все пак има кой да застане между вируса и хората.

Снимка: БГНЕС

Още от март месец ВМА е в епицентъра на борбата със заразата. И докато „пандемия“ бе определена за дума на 2020 г., от болницата посочиха, че за тях думата на годината е „екипност“. „Реновирани клиники и операционни зали на световно ниво, модерна апаратура от най-висок клас, мащабни учения и отличия за военните ни медици след успешни мисии зад граница, стотици безсънни нощи очи в очи с „невидимия враг” COVID-19, стотици протегнати ръце в подкрепа на екипите на първа линия, хиляди военнослужещи и хора с големи сърца в помощ на медиците за „глътка въздух”, безброй погледи на надежда, светещи изпод „тежките” защитни костюми, топли думи на благодарност – са само част от запечатаните моменти през тази тежка година на безпрецедентни изпитания“, посочиха от лечебното заведение.

„ВМА е кауза на съмишленици, които вече 129 години следват традициите и заветите на нейните основатели, а именно „да е образец във всяко отношение”. Тази мисъл за образцово справяне с поставените задачи не престава да съпътства историята на Академията от създаването ѝ до днес“, посочи в словото си проф. Венцислав Мутафчийски.

Снимка: БГНЕС

„Ако днес изглеждаме големи, то е защото стоим на раменете на нашите предци, които са титани” е мотото на поколения военни медици. Именно приемствеността и почитта към доайените на военната медицина, положили основите на редица диагностично-лечебни методи и звена, е една от първопричините за днешните успехи на ВМА“, категоричен е той.

А историята на ВМА може да е пример за най-големите световни военни болници. Тя е създадена през 1891 г. като Софийска обща гарнизонна болница, чиято цел е била да обслужва ранените войници и офицери, пострадали по време на военни действия. Тогава тя разполага със сто легла за войници и десет - за офицери. За началник на болницата е назначен известният лекар д-р Георги Золотович. И тъй като болницата се опитва да осигурява възможно най-високо качество на обслужване на пациентите си и адекватно лечение, в сградата работят множество изявили се още по време на Възраждането медици

Снимка: БГНЕС

През 1900-та капацитетът на заведението се увеличава и още същата година ВМА може да приема по 200 души едновременно. Обособена е и целта на академията, която до тогава не е ясно записана в ръководството - грижа за здравето на войниците както по време на война, така и през мирните периоди.

През Първата световна война във ВМА работят не само около 20 лекари и над 60 души обслужващ персонал, но и пристигнала от Австрия санитарна мисия, която има за цел да подпомага работата в болницата, както и да обучава нашенските кадри. Австрийските лекари даряват на академията множество медицински материали и апаратура. Сред най-използваните уреди, донесеният чуждестранните медици, са рентгеновият апарат и модерните за времето си механоелектро апарати.

По време на третото десетилетие на 20-ти век медиците от ВМА насочват вниманието си към хроничните заболявания на военните, тяхното категоризиране и ефикасното им лечение. За съжаление изследването на лекарите е прекратено от избухването на Втората световна война. В този период най-големият проблем, с който служителите на болницата се сблъскват, е осигуряването на кръв за преливане. За целта управата на ВМА търси помощ от други лечебни заведения.

Снимка: БГНЕС

Разширяването на ВМА продължава усилено през втората половина на 20-ти век. По това време се създава Висш военномедицински институт (ВВМИ), който обединява всички военни лечебни заведения под общо ръководство. Към ВВМИ са включени над 5 болници на територията на София. Това дава възможност на новооснования институт не само да подобри качеството си на работа, но и да развива специализираните си поликлиники и отделения.

След като повечето отдели на ВВМИ са поместени в една сграда през 1980 г., институтът става една от най-престижните медицински институции в страната. През 1989-та Министерството на отбраната добавя още няколко лечебни заведения в състава на института, като новото обединение е прекръстено на Военномедицинска академия - името, което болницата носи и до днес. В състава на ВМА влизат лечебни заведения от столицата, както и клиники и филиали в над 10 български града.

Медиците на ВМА имат над стогодишен опит в полевата медицина и хирургия. Служещи в академията военни медици участват във военни мисии още от 1904 г., когато една бригада е изпратена да помага на руските войници, сражаващи се в Руско-японската война. Днес лекари от ВМА са участвали в множество акции и са спасили живота на хора в Ирак, Виетнам, Хаити, Босна и Херцеговина, Етиопия, Мали и много други страни от цялото земно кълбо.

Снимка: БГНЕС