Има пряка връзка между епидемиологичната обстановка и готовността ни да плащаме. Факторът е най-вече психологически и е свързан със страх от бъдещето. Това каза пред БНР Райна Миткова–Тодорова, председател на Асоциацията на колекторските агенции.
„Тънката линия, която намирам, е не толкова икономическа – не отричам, че такъв фактор съществува, но по-скоро психологическа. Голяма част от потребителите са изключително притеснени за бъдещето си – дали ще имат работа, дали ще имат финансовите възможности, на които са се радвали досега, и предпочитат до голяма степен да поспестят и потреблението си, а и от някои от сметките. „Бели пари за черни дни“ – ние си имаме тази поговорка и в такива извънредни, трудни времена това важи особено много. Българите обичаме да спестим някой лев“, обясни експертът.
Окончателно приеха 10-годишна абсолютна давност за дълговете
"Безработицата остава на едни много ниски нива. Хората все още имат работа, с изключение на най-ударените индустрии. Паралели с предходната криза от 2009-2010 година, поне по това, не могат да бъдат направени", посочи Тодорова.
Задълбочаването на коронакризата забавя плащанията по финансови задължения, стана ясно преди дни от данни на фирма за събиране на вземания. През ноември делът на хората, които не могат да обслужват дълговете си, е нараснал над два пъти в сравнение с февруари.
От колекторските фирми съветват потребителите да правят дори минимални плащания, но да не спират да обслужват задълженията си. "Има гъвкави схеми, отстъпки и инструменти за договаряне с кредиторите, за разсрочване на вземанията, за получаване на гратисен период", припомни Райна Миткова–Тодорова.
Ако длъжник е в затруднено положение и не може да изплаща задълженията си, най-добре е да обсъди това със своя кредитор, съветва експертът. „Последните месеци съвсем ярко показаха, че като потребители вече сме много предпазливи дали ще ползваме някой финансов продукт. Предпочитаме много повече да живеем със собствени средства, отколкото назаем“, коментира Райна Тодорова.
Добави коментар