С наближаването на изборите у нас през март догодина, все по-често започва да се спекулира с темата за евентуално преместване на вота заради извънредното положение с коронавируса. Възможно ли е обаче изобщо това да се случи и кой би имал интерес от подобно отлагане?
Миналата седмица говорителят на ЦИК Таня Цанева пусна една реплика в телевизионно студио, която раздуха жаравата на тлеещото съмнение, че заради пандемията могат да пострадат изборите. „Това е от компетенция на президента, датата може да варира в рамките на 2 месеца или тези през март да се преместят най-късно в края на май”, каза тя и волно или неволно създаде суматоха, защото всички знаем, че точно Румен Радев е последният човек, който ще тръгне да отлага вота, тъй като от началото на лятото насам президентът призовава същият да се проведе дори по-рано от предвиденото.
Изборите може да бъдат отложени, ако пандемията не отшуми
Разбира се, от „Дондуков“ 2 побързаха да отвърнат: „Държавният глава Румен Радев не предвижда отлагане на предстоящите парламентарни избори. Президентът очаква отговорните институции да създадат всички необходими условия за прозрачен, честен и безопасен за здравето на гражданите изборен процес”.
Нормално е от ЦИК да са притеснени как ще организират избори в условия на пандемия, но още в началото на декември да говорят за възможностите за отлагането им е малко странно и меко казано прибързано. Първо, защото все още никак не е ясно в каква посока ще е поела здравната криза през пролетта, при положение, че властта вече прави конкретен план за ваксинация на застрашените групи от населението и второ, нито една от демократичните държави от февруари насам не е отложила своите избори, а все някак успя да ги проведе. Дали с умишлено задържане на по-хлабави мерки, докато отмине вотът, както направиха в Чехия, или с масово възползване от специфични изборни възможности, като вота по пощата в САЩ, гласуванията си се провеждат и президенти и правителствата се сменят въпреки заплахата Covid-19. Та дори видимо най-пристрастеният към властта западен лидер – Доналд Тръмп, не си позволи да отмени или отложи изборите, а все пак реши да предприеме друга стратегия за оспорване на резултатите им, макар и все толкова неуспешна.
Сигурни сме, че на всеки премиер и партия на власт в момента им минава през ума варианта да я запазят още малко, възползвайки се от ситуацията със здравната криза. Все пак в извънредно положение сме, би имало донякъде логично обяснение за подобен акт, а и временните кризисни закони биха могли юридически да го допуснат. Въпросът обаче е какви ползи и какви щети би предизвикало подобно решение?
Видя се повече от всякога, че западното общество е болезнено втренчено в правата и свободите си – дори и в най-малките и безсмислени от тях. Това си има своите добри и лоши страни. Лошите са, че понякога, когато все пак има нужда от малко повече дисциплина за преодоляването на някакъв проблем, не може да се разчита на масова мобилизация от страна на западния човек, който обича да прикрива безотговорността си зад паравана на свободите си. Типичен пример е носенето на маски по време на пандемията. Азиатците нямат проблем с това и овладяха в пъти по-успешно разпространението на инфекцията. В Европа и САЩ обаче много хора сметнаха маската за символ на ограничаване на личната свобода и отказаха да сложат хигиенния артикул, поемайки непремерения риск да се разболеят. И мнозина го направиха. Видя се докъде доведе това – втората вълна в Западния свят е по-яростна от тази в Източния, а всъщност нямаше да ни коства нещо кой знае какво да не я допуснем в такива размери на заболели и починали от вируса. Все пак става дума само за една нищо и никаква маска, която по никакъв начин не накърнява ничия свобода.
Но в доброто проявление на тази болезнена свободолюбивост е включено изконното ни право на вот. Точно тогава, когато си му е време, или най-много – предсрочно. Забавянето на избори е прецедент, който никое западно общество не би приело с лека ръка. Не пое риска да го направи Тръмп в САЩ, едва ли ще го стори и Борисов у нас. Най-вероятно и той добре си дава сметка, че след резкия спад на доверие към него и партията му през лятото и цялата сложна еквилибристика, която извършиха, за да останат на власт до редовните избори, тяхно евентуално отлагане би било капка, която ще прелее невиждано досега по количество недоволство, въпреки всички ограничаващи мерки заради пандемията. Дори подобен план да е изпипан прецизно и да успее, той би нанесъл огромни политически щети и когато най-после дойдат тези избори, крахът на отговорния за отлагането им би бил неминуем. Или иначе казано едно хипотетично забавяне на парламентарния вот от страна на ГЕРБ би означавало сигурна загуба за тях, когато рано или късно той се проведе. А нищо чудно и направо изчезване на партията във вида, в който съществува сега.
Така че лично аз силно се съмнявам изборите да бъдат отложени. Нито от президента, нито от премиера, нито от когото и да било друг. А ако това все пак вземе че стане, вече ще можем да сме сто процента сигурни – позволили сме да ни управляват неизлечимо болни за власт политици, от които при първата демократична възможност трябва да се отървем завинаги!
Добави коментар