"Екзакта": В следващ парламент влизат ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и ДПС

Сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ” и ДПС. Разликата между електоралната подкрепа за ГЕРБ и БСП е от порядъка на 2% (18,6%:16,5%). „Има такъв народ” са трети с 9%. На 5,4% възлиза електоралната тежест на ДПС. Шансове за следващ парламент имат „Демократична България“ с 3,9% електорален дял и „Обединени патриоти“ с 3,5%. Потенциалът им би могъл да работи за тях в следващите месеци, показва национално изследване на „Екзакта Рисърч Груп”.

Лек ръст бележи електоратът на „Изправи се. БГ”, който през декември възлиза на 2,4%. Формацията на Мая Манолова е посочвана като самостоятелна партия извън коментираните коалиционни формати с нейно участие. „Републиканци за България” на Цветан Цветанов получава 2,4% електорална тежест три месеца след основаването си.

80% от българите смятат годината за лоша, 44% са песимисти за следващата

С приближаването на редовните парламентарни избори нараства обществената увереност, че ГЕРБ ще изкара пълния си управленски мандат. Делът на очакващите ГЕРБ да завърши докрай мандата си по данни на Екзакта от юни т.г. е бил 57%, а през декември е вече 64%. Допускащите възможността за предсрочни парламентарни избори са намалели двойно през декември в сравнение с юни (8%:16%).

Кои са най-одобряваните институции? 

От началото на протестите (през юни т.г.) се регистрира спад в одобрението на повечето държавни институции и ръст на негативните оценки за тях. Това важи най-вече за парламента, съда, прокуратурата и правителството. В края на 2020 г. най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях одобрението е по-висок дял от неодобрението), а най-малко одобрявани са съдът, прокуратурата и парламентът. Народното събрание е институцията с най-високо неодобрение.

Снимка: Правителствена информационна служба

Премиерът Бойко Борисов губи 8% одобрение от началото на протестите. През декември той е одобряван от 31,6% от българите, а неодобряващите го са 60,7%. Борисов е одобряван от 95% от избирателите на ГЕРБ. Главният прокурор Иван Гешев през декември е одобряван от 22,3%, а неодобрението му е 57,7%.

Одобрението към президента Румен Радев през декември е 50,9%, а неодобрението – 37,6%. За последната година той губи 10% одобрение и добавя 12% неодобрение.

Каква е оценката за мерките срещу коронавируса?

79,6% от българите одобряват въведените от правителството мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса от 27 ноември до 21 декември, а 20,4% са против тях. Против мерките са най-често млади хора на възраст под 30 години (37% от тях), нискообразовани и бедни респонденти. Най-много противници на мерките има сред живеещите в градовете-областни центрове и сред жителите на малките градове на страната.

Ваксините са тук: Европейската и българската реалност

94,9% от участвалите в настоящото изследване твърдят, че спазват мерките. По-често мерките не се спазват от мъже, от хора на възраст под 40 години, от нискообразовани, от бедни, от роми и от жители на малките градове и на селата.

Снимка: CanstockPhoto

23,2% от българите посочват, че биха се ваксинирали срещу COVID-19, а 41,1% заявяват, че не биха го направили. 35,7% се колебаят и за да решат дали да се ваксинират се нуждаят от повече информация за ефективността на ваксините и за страничните им действия.

Нагласи към позицията на България по отношение на Северна Македония

Въпросът дали трябва да дадем втори шанс на Северна Македония да започне преговори с ЕС за членство не получава еднозначен отговор. Според 46% от българите не трябва да даваме втори шанс, докато не бъдат окончателно разрешени спорните въпроси. Сред останалите 53% от интервюираните се обособяват две нюансирани позиции. Първата е по-мека - 14% биха дали втори шанс на Македония до края на годината, ако демонстрира добро отношение и декларира готовност да решава спорните въпроси, а втората е по-твърда - 39% биха дали втори шанс по-нататък във времето единствено ако има конкретни доказателства, че се решават спорните въпроси между двете страни. 

Изследването е проведено в периода 5 - 12 декември 2020 г. На квотен принцип (по пол, възраст и тип населено място) са подбрани и интервюирани “face to face” 1025 пълнолетни българи в 70 населени места на страната.