Може и да звучи цинично, но опряхме и дотам – да не желаем да отстъпим дори само веднъж от навиците си, въпреки смъртната заплаха, която дебне навън! Едно не чак толкова голямо усилие, което се иска от човечеството в безпрецедентен кризисен период, а то изобщо не е убедено, че е в състояние да се лиши от забавлението си. И множество хора по цял свят ще направят всичко възможно, за да посрещнат идващите празници в голяма и шумна компания, както всяка година, въпреки несекващите призиви на световни лидери и водещи медици този път по изключение да не го правят.
Вярно, че не всички сме директно застрашени от летален изход, ако се заразим с болестта, и това някак размива сериозността на ситуацията. Но проблемът с руската рулетка на ковида е, че не пита кого да простреля и кои от нас да се разминат само с изщракване на ударника в празния барабан. Едни подминава със снизхождение, но други повлича със себе си – от 11 до 90 годишни, от напълно непознати хора, до приятели и роднини.
Въпросът е струва ли си това празнуване? И какви точно ще бъдат пораженията след него, когато започнем да ги отчитаме към средата на януари в статистиката? Както и за кого тези поражения ще бъдат само абстрактни цифри в ежедневните данни за заразените и починалите, а за кого – лична загуба на близки и непрежалими хора.
Защо сме толкова твърдоглави и самодоволни? Защо не проумяваме, че лишението, което се налага да понесем днес е нищо, в сравнение с това, което може да се окаже, че сме пожертвали утре?
Все трябва да можем някак да приемем, че тази Коледа и Нова година ще бъдат малко по-различни от обичайните. Може и да не успеем да се съберем с близките си. Може и да не сме се усетили по-рано, преди да затворят моловете, да им купим подаръци. Но тази година най-ценният подарък е един и същ за всички – да останем живи и здрави. И да подсигурим същото и за нашите най-близки. Дори с цената на това да не ги видим, както сме свикнали по това време на годината, да не седнем заедно на една маса и да не чукнем с тях чашите с вино над тежката трапеза. Защото днес това е най-сигурният начин да им ги дадем – животът и здравето.
Снимка: Unsplash
Традициите са ни запазили през вековете, казват. Ето, че сега дойде момент, в който прескачането на традицията ще осигури на повече хора възможността пак да се върнат към нея за в бъдеще. Нито Бог ще ни се разсърди, че не сме отбелязали по обичайния начин Коледа, нито новата година ще тръгне накриво, ако не изпратим старата с шумна веселба в голяма компания. То пък предната като я изпратихме с веселба, настоящата взе, та се падна чудна!
Ужасна година беше 2020-та! Преобърна света с главата надолу. Без значение дали вярваме в конспирации или се доверяваме на науката, за всички нас нещата трудно ще се върнат в предишния им вид.
И все пак това не е напълно невъзможно, може би дори не остава толкова много време, докато започне постепенно да се случва. Спомнете си само безнадеждността на ситуацията през март и април! Когато не знаехме нищо за проклетия вирус. Когато гадаехме на сляпо как ще се развие. Когато нямахме нищо срещу него – нито ваксини, нито лекарства, нито стратегия. Но ето – вече по цял свят започва имунизация. Да, много хора ги е страх от неизвестното, чудят се как станаха толкова бързо тези пусти ваксини, по навик подозират някаква шашма, защото са свикнали да бъдат мамени от онези, които сега ни агитират да се имунизираме на брифинги през ден. Но, моля ви, не смесвайте недоверието във властта с недоверие към науката! Човечеството е успяло да оцелее до своя 21 век след новата ера най-вече благодарение на науката. Тя е тази, която в кризисни мигове е в състояние да се мобилизира до степен, че да направи чудеса, които иначе изглеждат невъзможни, да ни подаде ръка да преминем през трудния период. И това няма нищо общо с правителствата. Често науката се развива въпреки правителствата, които все нямат пари за нея, все предпочитат да налеят бюджет в нов асфалт и въоръжение, отколкото в прогрес и благосъстояние на научния потенциал. Науката не е популистка, политиката няма много нужда от нея. И тя ще е тази, която ще ни измъкне от гадната ситуация, в която се намираме. Може би още напролет. Може би това е последната зима, в която хора масово умират от коронавирус. Би трябвало да бъде!
Но точно сега се налага да помогнем и ние. Да ударим едно рамо на лекарите, на хората на науката. Не на политиците. Те, както винаги, се надяват, че ще оберат дивидента от ситуацията, че накрая ще излязат героите, спасили света. Не! Героите са онези в лабораториите, които напрегнаха сили и мозъци, за да доразработят за безумно кратки срокове ваксината, която още преди няколко години бяха предположили, че ще ни е нужна. Затова стана толкова бързо, а не защото е претупана!
Героите са и тези, които ще проумеят, че е по-важно близките и приятелите им да останат живи, отколкото да прекарат няколко часа на маса с тях. Така, както иначе винаги досега са правили.
Но за да продължи животът ни и занапред по начина, по който сме свикнали, нека тази Коледа променим навиците си! Само веднъж. Обещавам ви, че още за следващата няма повече да бъде така!
Точно сега от нас зависи с кои хора пак ще празнуваме догодина и за кои този четвъртък ще бъде последната им Бъдни вечер. Колкото и зловещо да звучи това!
Добави коментар