Светът бавно се съвзема от шока, който изпита миналата седмица, наблюдавайки сюрреалистичните сцени как група шамани и крайно-десни конспиратори атакуват Капитолия и нахлуват по коридорите и кабинетите на властта в САЩ. Всички имахме чувството, че гледаме холивудска зомби-апокалис продукция, а най-много бяха потресени самите американци, които в продължение на 4 години хем очакваха, хем някак все не вярваха, че е възможно да се стигне чак дотам.
Е, стигна се! И напук на всички драматични анализи, които се направиха дотук, аз уверено ще заявя – слава богу, че стана точно сега и по този начин! Крайно време беше да се случи нещо такова и, при цялото ми уважение към паметта на петте жертви в тази лудост, смятам, че се разминахме с малко. Казвам „ние“, защото подобно събитие, ако беше ескалирало повече, щеше да има сериозни последици върху целия свят.
Атаката на крепостта на демокрацията като необходимо зло
Метафорично казано мандатът на Доналд Тръмп представляваше едно 4-годишно подгряване на тенджера под налягане върху котлон. И обратно на всички правила на кулинарията този котлон в началото беше пуснат по-слабо, но с течение на времето бе засилван все повече и повече. Случката в Капитолия беше парата, която изби през предпазния клапан в последния момент, преди тенджерата да избухне. И да помете след себе си цялата кухня, или иначе казано – държавността. Това грозно и безумно изстъпление всъщност може да се окаже, че е спасило страната от нещо много по-страшно.
Можем да си представим поне няколко хипотези, в които подобен „революционен“ плам лесно би се превърнал в далеч по-голяма трагедия. Например да избухне по време на инаугурацията на Джо Байдън, предстояща само две седмици след случилата се атака на Капитолия. Опасността тогава да има следващ опит на метежниците за саморазправа с демокрацията все още я има, но сега вече всички са предупредени. И се предполага, че ще се подходи с цялата сериозност към ситуацията, за да не бъдат допуснати по-драматични събития. Видя се ясно, че Тръмп има патологичен проблем с приемането на изборната загуба. Агресивната му и като че ли хипнотизираща най-радикалните му последователи реторика се засилваше все повече с наближаването на момента, в който ще му се наложи окончателно да пусне своето “my precious” (по аналогия с „Властелина на пръстените“) – президентския пост. Ако тази неуправляема крайно-дясна и про-конспиративна тълпа за пръв път се бе организирала така, за да влезе на въоръжен абордаж в макар и по-малобройната от обикновено (заради пандемичните ограничения) група, дошла да аплодира новия президент – със сигурност щяха да се случат много по-сериозни стълкновения и най-вероятно да има далеч повече жертви. Развилнялата се в деня на встъпването в длъжност на техния омразен опонент тълпа щеше да е доста по-необуздана и нямаше да се задоволи само с няколко счупени врати и прозорци, разходка по коридорите и снимки от кабинетите на сенаторите. Щеше да има много повече кръв. И неясно развитие на една изпусната от контрол ситуация.
В този смисъл преждевременното „изгърмяване на патроните“ с относително по-ограничената акция в Капитолия, подейства като сигнален изстрел за всички американци, които не са си загубили напълно ума. В това число и за много съпартийци на прекрачилия всякакви граници Тръмп. Оттук нататък дори за голяма част републиканците той вече не е само леко странният ексцентрик с нестандартен изказ и подход в политиката като на слон в стъкларски магазин. След щурма на американския сенат от утайката на поддръжниците му и собствената му неадекватна реакция преди, по време и след него, Тръмп вече окончателно лъсна като истински социопат в очите на много хора, които досега бяха заслепени от чара му. Безпрецедентното отдръпване от него на републикански сенатори и членове на кабинета на Белия дом, и дори до известна степен на вярното вицепрезидентско куче Майк Пенс, постави трайно Тръмп в една много неизгодна откъм доверие и рейтинг позиция.
Знаеха ли републиканците, че Тръмп ще премине всякакви граници?
Истината е, че след последните събития Доналд Тръмп остава все по-самотен. Нещо по-лошо – в политическия живот на страната си той се оформя като самотен предводител на шайка изпаднали от обществото полушизофренични шамани, конспиратори и безделници, готови да потъпкват символите на свещената американска демокрация така, все едно са тръгнали на разходка в парка.
Снимка: Pixabay
След един изпълнен с противоречия и тактически недоразумения мандат, в края му американският президент допусна и най-голямата грешка спрямо себе си. Вместо да се оттегли с достойно вдигната глава с почти половината вот на народа си, сега Тръмп изпада в нарастваща изолация, като дори съюзниците му един по един се отдръпват от него, обзети от позакъснял страх и срам. Той успя да прекъсне всички бъдещи мостове към официалната власт, след като показа по категоричен начин, че не умее да се отдръпне зряло и спокойно от нея, когато правилата го изискват.
Автогол в последната минута на мача
Заменяйки кулинарната метафора с футболна, можем да опишем събитията от 6 януари така – Тръмп си вкара решаващ автогол в последната минута на мача.
Още в началото, когато стана ясно, че победата на изборите се изплъзва на досегашния президент, той гръмко заяви, че без никакво съмнение ще се кандидатира за надпреварата през 2024 година. И честно казано с голяма вероятност позицията му тогава щеше да е изключително изгодна, след четирите години управление на опонента му, поне половината от които със сигурност ще преминат в обръщане наобратно на политики, заложени от досегашния президент. Точно както направи и Тръмп, след като пое кормилото на държавата от Обама.
Колко силен президент ще бъде Байдън, само времето ще покаже, но е повече от сигурно, че предизвикателството пред него ще бъде много голямо, имайки предвид всички капани, които предшественикът му е заложил във вътрешната и външната политика на страната, плюс сериозната световна здрава и икономическа криза. На всички ни е ясно, че последното, което ще се случи с президентството на Байдън е то да премине безоблачно. САЩ, както и целият останал свят, ги очакват няколко трудни години на преодоляване на здравната и икономическата криза, и възстановяването на нормалния ритъм на живот след тях. Няма да е лесно за никого и недоволни ще има много.
Точно заради това вероятността новият президент на САЩ след 4 години да е натрупал сериозни пасиви заради колебливо справяне с кризата по зависещи или независещи от него причини, никак не е малка. През това време самият Тръмп ще разполага с неограничената възможност да върши това, което умее най-добре – да хипнотизира хората и да ги настройва срещу Байдън, след което с доста по-голяма лекота да си осигури победата в следващите избори, без да му се налага да използва очевидно неработещия блъф с манипулираните резултати. След труден мандат на Байдън хората сами ще идат да гласуват за Тръмп, това е повече от сигурно. Или поне беше до момента на атаката на Капитолия.
Така се оспорват избори в бананова република, не в САЩ
Нещата след нея изглежда, че рязко ще се променят. Доналд Тръмп доказа еднозначно, че не се интересува ни най-малко от демокрацията и законите в САЩ, нито от традициите на тази болезнено свободолюбива държава. Подстрекавайки към бунт и повтаряйки безспирно лъжата за „откраднатите избори“, без да има нито едно реално доказателство за това, той първо до голяма степен изгуби подкрепата на собствената си партия, а след това вероятно и на немалка част от разколебаните му избиратели, които досега си мислеха, че гласуват за „по-малкото зло“. Тръмп направи така, че вече всички, освен най-радикалните му последователи, да проумеят, че по-голямо зло от него на този етап за американската демокрация няма. И Байдън трябва да направи невъзможното, за да се издъни повече от него, до степен, че след 4 години повече от половината гласоподаватели да са забравили напълно за шокиращите кадри от стълбите и коридорите на Капитолия и отново уверено да гласуват за Тръмп.
Разбира се, светът в последно време неведнъж ни натрива носа и ни доказва, че всичко може да се очаква от него. Но един самотен, изолиран от партията и електората си, и изхвърлен от социалните мрежи Доналд Тръмп вече няма как да бъде гръмкият ексцентричен политик, който обърна планетата с краката нагоре. По-скоро ще се превърне в един самотен, лаещ срещу всичко и всички социопат, който само най-побърканите и отчаяни хора биха припознали като техен предводител.
Добави коментар