Министрите му го напускат, съпартийците му го изоставят, социалните мрежи го заличават, медиите го порицават, европейците чакат с нетърпение да се махне, а демократите го импийчват. Дори генералите се дистанцират от него, главнокомандващия. И го предупреждават да внимава.
Но той не се дава. Не признава отговорност за невиждания щурм срещу Конгреса. Намира думите, с които го подбуди за “напълно уместни”. Плаши Америка с “огромния гняв” на тези, които mainstream медиите наричат “тълпа”. И отива да се полюбува на стената, която започна да строи, за да защити своята тълпа от имигрантите.
Тръмп обяви опита за импийчмънт за „напълно абсурден“
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Демократите готвят импийчмънт срещу Тръмп
Затова Сизифовата задача на Байдън днес е дерадикализация. Ситуацията му е иракска – спечели изборната битка, сега трябва да спечели и мира след нея. Няма как това да стане с репресия. Тя може да бъде последно средство, когато всички други са изчерпани, но има страничния ефект, че дава raison d’être на радикалите. Дава им враг, без който те не могат да виреят. Прави ги да изглеждат герои и мъченици. Сплотява ги и ги мобилизира.
Може да изглежда смешно, но е вярно – Америка тук има какво да научи от България. Защото и в България президент се изкуши да поведе праведния бунт на масите, да яхне радикализма с размахан юмрук, досущ като Тръмп. И тук държавен глава поиска промяна с щурм, а не с демократична процедура. И можеше да го постигне, ако властта се беше изкушила да приложи цялата си сила. Тя обаче, по сполучливия израз на един антрополог, остави радикалите “да се налудуват”. И всички да видят, че повече от това те не могат. Че нищо не предлагат.
Доволният човек не напада парламента си
Тръмпизмът не се лекува с бой, а с хамбургери, бира и футбол на достъпни цени за всички. Лекува се с доволна тълпа. Доволният човек не напада парламента си. Игнорира го. В актуален контекст бих прибавил към горното меню и ваксини, здраве, работа и защо не рокендрол след толкова домашен арест. Тръмп е политическата цена на онази икономическа криза, която започна с фалита на Lehman Bros., малко преди да започне първият мандат на Барак Обама. Тръмп е героят на ограбените, забравените, изоставените и уплашените, на тези, които загубиха своя хамбургер и своята бира заради неозаптената Уолстрийт, заради китайците и имигрантите.
Европа не бива да злорадства пред американската демократична криза. Защото и Европа има своята от подобен тип и със същия корен. И тя има ограбени, забравени, изоставени и уплашени, които търсят кого да набият. И те търсят своята силна ръка, която да ги тури "на първо място". И те имат своите тръмпчета – Льо Пен, Салвини, Орбан. И тримата се готвят за избори догодина и са високо в рейтингите. И за тримата кризата е дар Божи, защото ежедневно и ежечасно произвежда гореописания електорат. Националистите, които искат да ни направят “отново велики”, подобно на нациите, “не са случайна измислица на историята” (Жан-Клод Юнкер), а неин закономерен резултат.
Добави коментар