Всякакви празнословия и безсмислени препирни сме свикнали да чуваме от родните политици. Но кухата полемика, зародила се около датата на изборите и всички други закачки и взаимни обвинения покрай предстоящия вот, минаха всякакви граници и вече са направо обидни! За всички нас – обикновените българи, които имаме значително по-важни въпроси за решаване пред себе си. Тези на физическото ни оцеляване в здравна и икономическа криза, на която далеч не ѝ се вижда краят.
Да си поиграем на избори по време на пандемия
Точно сега караниците между президент и управляващи са напълно излишни и направо вредни. Вече лъсна съвсем очевидно, че електоратът не интересува нашите държавни мъже в качеството му на живи хора, затиснати от куп изключително сериозни проблеми, а само и единствено като субект на подаване на вот за една или друга политическа сила. А това е крайно неуместно по време на ширеща се световна пандемия и засилващите се трудности пред страната ни около единствения възможен изход от нея – ваксинацията.
Свиканите от Румен Радев консултации бяха нещо доста добро като идея и ужасно лошо като изпълнение. Единственото, което се случи на тях беше, че за пореден път от всички страни и на всички посоки се размаха флагът на популизма, и чудесно се видя, че на политиците изборите са им фатално важни. Повече от овладяването на здравната криза. Много повече от дългосрочните планове за подобряване на положението на народа. Не, че не го знаехме и досега, но при настоящите обстоятелства това е някак особено обидно.
ГЕРБ обвини Радев, че подкопава доверието в изборния процес, той отрече
Вместо да се възползват от уникалния шанс да покажат единство и решителност за преодоляване на кризата, президентът и представителите на парламентарно представените сили се впуснаха в игрички как да се харесат на предполагаемия си електорат, да се надцакат едни други и да извлекат максимален изборен дивидент с представянето си в това водевилно шоу.
На Румен Радев му беше адски трудно да прикрие позитивното си отношение към едни и силно негативното към други. Ролята му на обединител отново бе изиграна катастрофално, а това беше точния момент, в който си заслужаваше да се потруди повече при репетирането ѝ.
Същото може да се каже и за управляващите, на които не им стигна лошия опит от лятото, за да проумеят, че безпочвеното воюване с държавния глава не им носи кой знае какви ползи. Тяхното безкрайно заяждане с Радев може и да радва твърдото ядро от гласоподаватели на ГЕРБ, но със сигурност не привлича много по-широк кръг хора, отегчени до смърт от безплодната война между "Дондуков" 1 и 2.
Към същата графа ще прибавим и показното неявяване на другите два коалиционни партньора в управлението, което обаче не им попречи обилно да коментират обсъжданите на консултациите предложен пред медиите.
БСП при Радев: Първо да си кажем, че не сме във война
А за демонстрацията на симпатия и клетви за вярност между президента и БСП дори няма какво да говорим. Безвкусна, излишна и дразнеща трагикомедия. Добре помним кой и по какъв начин избута Радев до поста му, не беше нужно да ни се натрапва отново в лицето и то точно сега.
Какво постигнаха въпросните консултации
Реално едно голямо нищо. Освен, че ни показаха горчивата истина, че и след тези избори няма да се промени кой знае какво в политическата обстановка у нас. Добрите идеи (защото все пак имаше и такива, предимно дадени от извънпарламентарно представени сили), ще продължават да не бъдат чувани и прилагани, заради цялото крякане около борбата за политическо надмощие между „силните на деня“.
След консултациите най-сетне беше скалъпена и окончателна дата за вота, която така и не разбрахме с какво е по-добра от останалите. Може би точно затова и нямаше нужда да се хаби толкова плам около определянето ѝ. Дата като дата – дали ще е тази, предната или следващата – за електората няма особено значение. За политиците обаче – явно е от огромно!
В крайна сметка видяхме, че дори в момент на сериозна криза, партиите ни не са в състояние да си подадат ръка, да загърбят различията си и да помислят за нас. Точно сега нямаме нужда от препиращи се президент и управляващи. Не ни трябва и чудеща се как да извлече максимум политически дивиденти опозиция.
Имаме нужда от сериозни политици, истински загрижени за това как ще се развие кризата с коронавируса. За това как ще се проведат едни избори при извънредни условия. Как да се даде възможност на всички да упражнят правото си на глас. И най-вече – как да се подсигури приемственост между здравните власти. Между тези, които ще сдадат властта след изборите и онези, които ще я поемат. Ето това не се чу на великите консултации – какво правим с контрола над пандемията след изборите? Добре или лошо управлявана до този етап – как ще стане преходът към следващите, които ще се натоварят с нея? Защото това е най-важният въпрос сега! А не на коя дата точно ще бъде прословутият вот.
Добави коментар