Романът „Дамски гамбит“, един от най-обсъжданите сериали на миналата година, значително повиши интереса на зрителите към шахмата. Историята за сериала всъщност е по позабравен роман на Уолтър Тревис от 1983 г., с който скоро ще може да се запознаят и българските читатели.
Романът „Дамски гамбит“ ще излезе за първи път у нас под логото на издателство „Кръг“. Очаква се книгата да се появи на пазара в края на март. По превода работи Борислав Стефанов, съобщи „Площад Славейков“.
The Queen’s gambit: Шахът като метафора за живота
Историята на Бет Хармън е познатата от минисериала на „Нетфликс“. Това е най-гледаният минисериал на платформата, сочат данни на компанията, оглавявал е Топ 10 по гледания в над 60 страни по света. Една от тях беше и България.
Сюжетът на сериала почти изцяло се придържа към книгата – малко момиче без родители се озовава в пансион, където не успява да се социализира. Единствена утеха намира в мазето, където може да играе шах с чистата, а което това не е възможно – във въображението на момичето, по време на безсънните нощи под действието на коктейл от успокоителни. На 12 девойката е осиновена от г-жа Уитли – лош родител, но това, от което се нуждае Бет. Развива се бързо в шахмата и съвсем скоро читателят ще забележи, че грозното патенце Бет се превръща в лебед, красива млада жена. Почти без никаква помощ, скоро тя е готова да се изправи пред най-внушителния гросмайстор и да му бъде достойна партия.
Майкъл Ондатджи, авторът на „Английския пациент“, един от феновете на романа, споделя, че препрочита книгата „на всеки няколко години заради чистото удоволствие и умение на писателя“.
Това е най-добрата книга за шах, писана някога, ако не броим „Защита Лужин“ на Владимир Набоков, пише през 1983 г. „Ню Йорк Таймс“. В нея бойното поле е човешкото съзнание. На страната на добрите застава необичайният талант на Бет да разиграва цели шахматни двубои в главата си. На страната на лошите са алкохолът, наркотиците, самотата и комплексът за малоценност.
Мнозина питат може ли книгата да се чете и от хора, които нямат никакво познание за шаха – и отговорът е положителен. Авторът на книгата се учи да играе шах от 7-годишен и е на ниво С (средностатистически добър играч). Той не разказва шахматните ходове в отегчителни детайли, но описва достатъчно, за да задържи вниманието на хората, наясно с играта.
Добави коментар