Поглед назад: Арабаконак - обирът и тежките последици

Сякаш излязъл от литературни страници, класическият обир на пощенска кола става причина за разкриването на Вътрешната революционна организация в края на османското владичество. Предпоставка е и за залавянето на Васил Левски. Соченият поп Кръстьо винаги е бил под съмнение - дали наистина е извършил предателството? Тогавашните съвременници, историците, както и обществото днес са единодушни в негативната си оценка за обира в Арабаконак. А името на Димитър Общи, главен организатор и предвождащ дружината обирджии, е потънало в тъмна сянка.

Добрата идея за набавяне на средства за оръжие, потребно за освободително въстание в Отечеството ни, е съсипана от лошото изпълнение. И за всичко е виновен Димитър Общи? Създадената от Левски ВРО изпитва затруднения, при набавянето на средства за оръжие. Положението може да се обобщи с думите на богатия тетевенец, хаджи Станьо, който заявява на Общи, че колкото и пари да даде, пак няма да стигнат. От него е и идеята, да се оберат събраните данъци от турците. Хем ще отслабят финансово султана, хем ще има за пушки. А колата със събраното минава през проход в планината. Колко удобно! Речено - сторено.

Годината е 1872. Събрана е юнашка дружина, одобрена и подкрепена от комитетите: в Тетевен, Орхание (Ботевград), Етрополе и Правец. Интересно е да се отбележи, че от всичките четиринадесет участника, само трима, заедно с водача, са комитетски дейци. Идва септември 22-ри и групата умно се преоблича в турски дрехи за заблуда на противника. Подготвят помежду си реплики на турски. Наговарят се да не убиват никого. Разчитат на свиреп вид и оръжия. Всички са предупредени, че парите отиват за комитетите, но и, че всеки ще получи дял. Волската каруца с торбите с монети е пресрещната, спряна, а няколкото заптиета се разбягват след гърмежа. Плячката обаче се оказва тежка за пренасяне. Част от парите са закопани на място, други натоварени на коне, но сумата се оказва наполовина от очакваната - 125 000 гроша. Всеки от обирджиите отнася част от торбите с монетите. Повечето ги закопават край къщите си и чакат знак, кога да ги предадат. Някои от тях, както се разбира по-късно, като Стоян Пандур войвода, изобщо не са имали намерение да се разделят с тях. След две седмици Димитър Общи пита касиера на тетевенския комитет, дали да ги предаде, но той предлага да се изчака, докато властите отклонят вниманието си в друга посока.
 
Но кой е Общи? Роден е като Димитър Николов в Дяково, Косово през 1835 г. Записва се в Първата българска легия, а след разтурването и, неспокойният му дух го изпраща в четата на Стоян войвода, брат на жената на Панайот Хитов. През 1866 г. вече е доброволец в Италия при Джузепе Гарибалди, заедно с десетки българи и прочулия се вече Петко войвода. По-късно част от същата българо-италианска дружина взима участие в Критското въстание на острова, останал под османска власт. Става поданик на гръцкия крал Георгиос I. След потушаване на въстанието през 1869 г., заминава за Румъния и се свързва с нашата емиграция. Димитър вече е професионален революционер и настоява да го наричат Общи, заради универсалната му пригодност в борбите на народите за независимост и обединение. Обръща се към Панайот Хитов в Белград за задача и средства, но той го отпраща. Скита известно време с чети из българските земи, но отново се връща при Хитов, който за пореден път го отпраща. Накрая е приет в Букурещ от приятеля и съратника на Васил Левски, Иван Кършовски. Той го прехвърля на Тодор Ковачев, който му дава пари и му поставя задачата да помага на ВРО в България. Там амбициозният и със сериозна биография Димитър Общи се предлага за апостол в македонско, но Левски не му се доверява. Революционерът обаче печели доверието на Ловешкия комитет, чиито членове му дават свобода да действа в района на Тетевен и Орхание. Там се заражда идеята за обира и там той се извършва.

Цял месец властите са убедени, че обирът е дело на турците. Докато кълбото внезапно започва да се разплита. Версиите са много, но се говори, че в основата е споделянето с жените, макар и в документите от следствието да се откроява името на Божил Генчев, като първоизточник. Той е един от хората, които доставят храна на групата и не е доволен от заплащането. Щом разследващите чуват името на Стоян Пандур войвода, много бързо залавят и останалите. Местната власт отпреди знае кои са другарите му. Турците не пестят бой, мъчения и увещания. Мазхар паша, управител на София, научава от арестуваните името на Васил Левски и много подробности за организацията, за която до този момент нищо не знаел. Арестувани са около сто човека, много от които осъдени. Мазхар паша нарежда съставянето на смесена комисия, която се  заема с разпитите на всеки. Признанията им помагат за залавянето на други българи, свързани с комитетската мрежа, както и за издирването на Васил Левски. Най-голям помощник на водените разследвания се оказва самият Общи. Високото му самочувствие го кара да опише действията си като политически и подкрепени от голяма организация. Разчита на широк отзвук, съчувствие и застъпничество от Великите сили. Дори настоява за среща със султана. Така властите от първа ръка научават много подробности за методите на нашите революционери и мрежите, изграждани от задграничния БРЦК и вътрешната ВРО.

Димитър Общи е обесен в София на 10 януари 1873 г. Изградената от Васил Левски, Вътрешна революционна организация претърпява сериозен удар, а самият той е заловен и също обесен месец по-късно. Османската власт успява да си върне почти всичко от обира - 120 000 гроша.