Фрирайдът (от английски „freeride“) е свободен стил на каране на ски и сноуборд, който през последните години добива все по-голяма популярност. Най-общо казано практикуващите този високоскоростен и изпълнен с адреналин спорт карат извън обработените ски писти, по планински склонове и терени, улеи, гори.
Спортът едновременно съчетава чувството за свобода, любовта към природата, физическото напрежение и тръпката от риска. За разлика от стандартните спускания тези в свободен стил са уникални, защото теренът всеки път е различен и непредвидим. Ето защо този спорт крие редица опасности, а практикуващите го трябва да са не само добре екипирани и подготвени, но и отлично да познават планинските условия.
В края на миналата седмица обаче разбрахме, че понякога дори това не е достатъчно. В трагичен инцидент в Пирин загина 18-годишен състезател от националния ни отбор по фрирайд. Младежът се е спускал в компанията на треньора си в един от улеите под връх Тодорка, но е застигнат от лавина и губи живота си.
Участъкът е много популярен, тъй като се намира на метри от ски пистите на Банско. По тази причина достъпът до него е много лесен. В същия район през последните пет години смъртта си намират други петима сноубордисти и скиори – голяма част от които чужденци. Естествено това не е единственото популярно място за каране, само на сайта на Българската Асоциация по ски свободен и екстремен стил са посочени 47 трасета у нас, а инцидентите извън пистите не са рядкост.
Горещият картоф, който институциите си подмятат
Когато обаче говорим за лавини рискът е не само за онези, които съзнателно са избрали да се спуснат по неотъпкания сняг, а и за всички туристи, включително спасителите, които се отзовават на помощ. Ето защо е важно да разберем дали и как свободното каране е регламентирано у нас.
„Ние сме една от малкото страни с развит зимен туризъм и нямаме такава регламентация за разлика от другите европейски държави“, коментира пред БНР доц. Петър Янков, преподавател в Националната спортна академия. По думите му в Закона за туризма има правила за пистите, но извънпистовото каране е останало нерегламентирано, а институциите прехвърлят отговорността за това като горещ картоф. „Опитват се да го прехвърлят на ски зоните, но той по закон не е тяхна функция и те сами не биха могли да се справят – те нямат капацитета за това“, посочи той. Доц. Янков отбеляза също, че няма яснота кои са квалифицираните експерти, които имат право да изведат хората извън пистите.
Председателят на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил Момчил Панайотов също потвърди, че у нас карането на ски не е регламентирано. „Водени са различни разговори, но доникъде не се е стигнало. Нямаме, за съжаление, и някаква регламентация, която да изисква ангажимент от ски курорти да вземат отношение по този въпрос, и за момента нашите курорти игнорират напълно този проблем. Те казват - нашата отговорност свършва до границата на ски-пистата, независимо, че лифтовите съоръжения изнасят туристите нависоко в планината”, посочва той пред националното радио.
Снимка: CanstockPhoto
Липсва и държавна служба, която да наблюдава снежната покривка и лавинната опасност. Нарастващото практикуване на зимни спортове извън пистите и увеличаващите се инциденти с туристи доведоха до създаването на изцяло доброволната Българска лавинна асоциация, но все още на практика липсва лавинен бюлетин, тъй като изготвянето му изисква значителни ресурси.
Купуваме медицински хеликоптер - ама това не го ли знаем?
От Планинската спасителна служба, която де факто се отзовава на сигнали за бедстващите в планината са на мнение, че фрирайдът трябва да бъде регламентиран и контролиран. Според директора на службата Емил Нешев обаче този проблем не трябва да се решава със забрани и рестрикции, а с разбиране и с ясна политика на действия в тези терени. „Цялата индустрия в зимната ски мода е насочена към фрирайд. Трябва да се намерят начините, по които да се регламентира и да бъде надеждно охраняван. В света има обособени зони за фрирайд, тези терени се поддържат, почистват, обезопасяват, има регламенти, които се спазват“, посочи той.
Практикуващите у нас
Няма официална статистика за това колко са онези, които карат ски или сноуборд извън пистите, но вероятно става въпрос за хиляди. „Това е световна тенденция. Всъщност именно фрирайд ските и сноуборда спасиха ски индустрията, защото в един момент тя беше много сериозно западнала. Става все по-популярно карането извън пистите. За младото поколение карането по писти е атрактивно за много кратко време. От малки карат ски и сноуборд децата вече. Научават се бързо и когато станат на 15-16 години започват да искат да излизат извън пистите, защото е по-интересно, по-различно, по-разнообразно“, коментира Момчил Панайотов за сайта Politika.bg.
През последните сезони фрирайдът събира все повече привърженици. Следвайки световните тенденции се появиха ежегодни събития и състезания, образователни лекции и курсове, отворени и достъпни както за опитни фрирайдъри, така и за любители, навлизащи в спорта. Част от туристическите фирми и ски училищата предлагат като услуги извънпистовото каране на ски и сноуборд с водач.
През 2017 г. у нас е създаден и национален отбор по фрирайд. За времето, в което отборът е активен, постига 18 класирания на подиуми, от които 4 победи и още 6 класирания в топ 5 - във всички категории.
По всичко личи, че този тип спорт не само няма да отшуми, а ще продължи да събира нови и все по-млади последователи. В ерата на високите скорости, социалните мрежи и предизвикателствата фрирайдът се превръща в страст за мнозина търсачи на силни усещания. Развитието на зимния туризъм у нас не може да продължи без съществуването на лавинен бюлетин, а карането извън пистите трябва да се подчинява на някакви правила, които да гарантират безопасността на самите спортисти.
Добави коментар