Предизборен разбор: новото от 2020

Един от основните фактори, които бележат политическата култура на българското общество, е свръх персонализирането на партиите и политическия живот като цяло – белег, заровен дълбоко в тоталитарното минало. Именно този феномен оказва особено негативно влияние върху идеологическия и политически дебат и замъглява реалната преценка върху това какво предлага всяка една партия.

С оглед на предстоящите парламентарни избори и разграничавайки се от лидерския фактор и персонализирането на политиката, доколкото е възможно, в поредицата „Предизборен разбор“ ще вникнем във всяка една формация с потенциал за влизане в парламента, в опит обективно да оценим какво представлява тя и какво предлага не просто на избирателите си, но и какъв е ефектът ѝ върху политическата система и обществото. В третата част на фокус са „Има такъв народ“ и „Републиканци за България“, най-младите партии със заявка за влизане в бъдещия парламент.

Предизборен разбор: коалицията в сянка

Предизборен разбор: архаичното и модерното

Има такъв народ

Истината е, че шансът за Трифонов и екипа му за пробив в политиката, когато одобрението към тях бе най-високо преди години, бе пропуснат. Създаването на партия точно сега, когато основните партии са обезкървени, определено буди съмнения дали вместо месии няма да бъдат патерици на статуквото.

Предвид обстоятелствата от лятото насам партията остана изключително пасивна. Зад тази привидна пасивност вероятно стои добре обмислена стратегия. Възможно е от „Има такъв народ“ да залагат на силен финален щурм непосредствено преди изборите. В това обаче има два проблема: първо, липсата на политически и предизборен опит на ядрото на партията и второ, чисто практически не е ясно до каква степен Трифонов и екипът около него са в състояние да проведат традиционна кампания, предвид ежедневните им телевизионни изяви и здравословното състояние на лидера на партията.

От „Има такъв народ“ може и да останат така пасивни до самия вот и да не проведат същинска кампания с цел да запазят образа си максимално дълго деполитизиран. Така партията ще заложи на инерцията от популярността на Трифонов и екипа му, а основната предизборна платформа и средство за мобилизация ще остане 7/8 ТВ. Държейки образа си доколкото е възможно деполитизиран за момента играе в тяхна полза и измества негативите напред във времето (след изборите).

От всички партии с шанс за влизане в парламента при „Има такъв народ“ виждаме най-ясно липсата на идеология. На практика партията представлява класическа популистка формация, която залага на обединяване на протестния вот чрез анти-системна реторика и мантрата vox populi (глас народен). Не е ясна дори управленската концепция на „Има такъв народ“ и дали ще настоява за дясна, лява или центристка политика. Засега единствената конкретика е, че обръща специално внимание на обидените, омерзените и отчуждените от политиката граждани и именно тях иска да представлява. В тази привидна идеология няма нито съдържание, нито конкретни стъпки.

Все пак пред „Има такъв народ“ стои възможността за изграждане на „патриотичен“ профил. Макар това далеч да не представлява същинска идеология, поне очертава известни рамки. Трифонов и екипът му винаги са играли с патриотичния наратив, което им дава известна легитимация. В подобно решение се съдържа и резон от чисто електорална гледна точка. На всички избори от 2005 г. насам, националистически-патриотичният вот е бил между 7% и 10%, достигайки почти 12% през 2014 г. Към момента „Обединени патриоти“ и АТАКА са със срината подкрепа, а „Възраждане“ вероятно няма да участва във вота, което оставя голям потенциал от патриотично настроени избиратели, които „Има такъв народ“ биха могли да привлекат.

Трудното за този тип формации винаги започва с влизането в парламента. На „Има такъв народ“ за момента ѝ липсва управленски и кадрови капацитет, изразяващ се в наличието на експерти в различните ресори. От ключово значение ще е съставът на листите и личностите, които от партията възнамеряват да направят депутати. В случай, че „Има такъв народ“ заложат на обикновените граждани и парламентарната им група изглежда като представителна извадка на българското население, то те само ще задълбочат тежката експертна криза на българския парламент. Народното събрание като висш законодателен орган би трябвало да е място на професионалисти с неподправена експертиза, а не на обикновени граждани.

Обратно на масовите възприятия, именно този тип формации са най-вредни за политическата система поради невъзможността да водят конструктивен политически и идеен дебат, както и да предлагат експертни решения за системните проблеми, върху които градят подкрепата си.

И все пак „Има такъв народ“ уверено крачи към консолидиране на протестния вот и евентуално парламентарно сътрудничество с „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова, където е и "Отровното трио". Предстоящото влизане на партията в парламента ще е поредният горчив пример за това до какво води липсата на традиционни партии с дълъг политически живот, но най-вече до какво води липсата на политическа култура у обществото ни. Култура, която е във вечното търсене на новия спасител. За спасителя пък е достатъчно да се обяви за такъв, а съдържанието, капацитетът, експертизата и изобщо тълкуването на политиката не са от значение.

Трябва да влезеш в системата, за да я промениш

Републиканци за България

Идеологически партията се позиционира в дясноцентристкото пространство, където е и най-голямата празнина понастоящем. Формацията бива сериозно подценявана от анализатори и експерти, а шансовете ѝ на изборите неглижирани от социологическите проучвания. Ако можем да очакваме изненада на предстоящите избори, тя ще бъде резултатът на „Републиканци за България“, който по всяка вероятност ще бъде значително по-висок спрямо това, което виждаме като предварителни сондажи. За да се случи това, основната предпоставка е опитът и експертизата на лидера Цветан Цветанов в предизборните надпревари и партийното строителство, както и деликатният момент на политическа криза, вакуумът в дясното пространство и не на последно място загубата на позиции от страна на ГЕРБ.

От една страна видяхме полезни идеи и концепции, като например заявката за нелидерска партия, наблягане на участието на българите в чужбина в политическия живот в страната, както и идеята за мултиетническа партия. Предвид систематичното изграждане на структури и общонационалното покритие, по всичко личи, че става дума за стратегически планиран проект в дългосрочна перспектива, а не за партия, чийто съществуване ще бъде предопределено от вота на пролет. Едновременно с това в редиците и по-точно в отговарящите за секторни политики забелязваме експерти с подходяща биография, което вдъхва оптимизъм на фона на плашещата некомпетентност в политиката през последните години.

От друга страна нишката между ГЕРБ и „Републиканци за България“ носи минуси, предвид недоволството от водената от ГЕРБ политика. Това, че е млада партия пък затруднява в преценката и очакванията към нея и би могло да носи несигурност за някои избиратели. Същевременно се наблюдава липса на лесно разпознаваеми лица, като изключим Цветан Цветанов и Джема Грозданова. Погледнато от друга перспектива неразпознаваемите лица могат да бъдат считани и като плюс, имайки предвид растящото недоволство и разочарование от статуквото и амортизираните персонажи, които виждаме във всяка една партия.

Подвеждат ли ни социологическите проучвания?

Може да се каже, че и двете партии представляват феномен от социологическа гледна точка. Според всички предварителни сондажи „Има такъв народ“ уверено влиза в парламента, като някои дори я нареждат на трето място, а до тук няма проучване, което да поставя партията на Цветан Цветанов над бариерата. Няколко фактора обаче предполагат, че можем да очакваме значително по-ниска подкрепа за „Има такъв народ“, както и по-висока за „Републиканци за България". 

За профила на една голяма част от симпатизантите на партията на Трифонов може да кажем, че това са хора силно отчуждени от политическия живот. Голяма част от тях вероятно дори не са гласували през последните години. Следователно те не са лесно мобилизиращи се групи, на които може да се разчита, че неизменно ще отидат до урните. От това пък следва, че високата подкрепа, която виждаме за „Има такъв народ“ би придобила по-ниски размери на изборите.

При „Републиканци за България“ можем да очакваме, че една част от електората ѝ ще дойде от бивши, както и настоящи симпатизанти на ГЕРБ. Възможно е „Републиканци за България“ да консолидира протестен вот от редиците на ГЕРБ. Това биха били недоволни от водената от ръководството политика, такива загубили позиции поради „проветряването“ и промените в листите, както и хора от актива на ГЕРБ, които са назначени на административни позиции и заради това публично не биха подкрепили партията на Цветан Цветанов. Тези хипотези предполагат, че не всички, които възнамеряват да гласуват за „Републиканци за България“, го заявяват открито в социологическите проучвания, което е предпоставка социолозите да не могат правилно да уловят електоралната тежест на партията.

От американските избори научихме, че феноменът за срамежливите избиратели на Тръмп се оказа неверен. Аналогиите обаче могат да бъдат силно подвеждащи, особено когато говорим за тотално различни политически култури. Страхът сред българите, особено когато е намесена политиката, винаги е бил една от движещите сили в обществото ни – още един труден за изкореняване белег от тоталитарното минало.

Същевременно влизането на партията на Цветан Цветанов в парламента би бил сериозен удар по ГЕРБ, което е допълнителен аргумент за това да се съмняваме в прецизността на предварителните проучвания относно „Републиканци за България“.