Третата Световна: Войната за ваксините?

09:30, 01 фев 21 25 2317 Шрифт:
Боян  Тончев Автор: Боян Тончев

След кошмара на Втората световна война, човечеството на няколко пъти е било поставяно на ръба на глобалния конфликт, но като че ли по чудо той всеки път ни се е разминавал. Враждата между двата лагера, разделени от желязната завеса, надпреварата по ядрено въоръжаване, Карибската криза, войната в Залива, конфликтът в Сирия – дали заради надделяването на здравия разум или съвсем случайно, избухването на по-сериозен конфликт, който да въвлече целия свят в себе си, все някак е успявало да бъде избегнато.

Като се замисли човек, мощните международни бизнес лобита и огромните финансовите интереси, вплетени дълбоко в развитието на цивилизацията ни в по-ново време, като че ли са сериозно предпазно средство срещу пламването на Трета световна война. Твърде големите щети за икономиката и масовата загуба на работна ръка определено не са в интерес на никоя държава, и като изключим злокобните, но силно преувеличени планове за ядрена атака на Северна Корея срещу САЩ и поохладения устрем на джихада на Ислямска държава срещу Западния свят, напоследък като че ли влязохме в етап от историята, в който никой няма желание да разпалва чак толкова голям конфликт, който да има потенциала да срине половината свят и да избие голям процент от населението му.

Освен, разбира се, ако не се появи някаква сериозна глобална заплаха, която да постави отделните държави в сериозна конкуренция една спрямо друга, свързана буквално с оцеляването им.

Е, имам лоша новина за вас! Такава заплаха вече е налице.

Войната за ваксините

Обзелият ни ентусиазъм от бързото изработване и въвеждане в употреба на ваксините срещу коронавирус някак успя да премине в рамките само на два-три месеца. Фармацевтичните гиганти за нула време от герои започнаха да се превръщат в заядливи корпорации, които вместо солидарно и равномерно да осигуряват ваксини за всички, изпълняват приоритетно един поръчки, а забавят други. Съответно в едни държави имунизацията на населението тече по-бързо и организирано, отколкото в други, а все повече правителства започнаха да оправдават собствените си грешки в този процес със забавените или липсващи на този етап доставки. И с това допълнително да създават напрежение.

Засега в това няма нищо чак толкова необичайно. Светът е поставен в нова ситуация, с каквато досега няма опит. Толкова масово производство за покриването на гигантска глобална нужда от определен продукт не е имало от Втората световна война насам, когато всичко е било впрегнато в производството на боеприпаси (дали случайно ми хрумна точно това сравнение!?).

Никак не е лесно в кратки срокове да снабдиш мечтаните 70% от населението на Земята с един консуматив, който в крайна сметка в рамките най-много на година отново ще бъде необходим. Това ни е ясно на всички. Но пък и нямаме много време да проявяваме търпение. Особено правителствата, за които подсигуряването на ваксини за населението на страните им, освен всичко друго, е и политическа отговорност.

Снимка: Pixabay

И точно тук се крие предпоставката за глобален международен проблем, който би могъл да запали фитила на по-сериозен конфликт. Не казвам, че това е напът да стане днес или утре. Просто отдавна не е било толкова лесно да си го представим.

Възможно ли е надпреварата за ваксини да прерасне в реална война?

Въпреки цялата заразна масова лудост, която наблюдаваме да избива в последните години в света, все още вярвам, че що се отнася до международни решения, политиците биха съумели да запазят някакъв по-здрав разум и да не стигат до положение, в което ще си разпределят ваксините със сила. Не, че в историята не е пълно с прецеденти за обратното.

И все пак лесно мога да опиша реалистична ситуация, в която нещата никак не е изключено да ескалират. Не е задължително тя да се случи при сегашните проблеми с доставките на ваксините срещу Covid-19. Все по-често обаче се чуват предупреждения на учени и други умни и прозорливи хора, че ситуацията с настоящия коронавирус би могла да е първата от поредица сериозни глобални заплахи от нови болести, разпространяващи се скоростно из целия свят. Затова сега е много важно как отиграваме тази и какви изводи си правим от допуснатите в нея грешки, за да не ги позволяваме при следващата.

Ако хипотетично се появи по-смъртоносен вирус, с много по-голям процент летален изход от заразяването с него, добрият тон между държавите при производството и разпределянето на работеща ваксина лесно би могъл да изчезне. Вече знаем кои фармацевтични гиганти са в състояние да подсигурят индустриални количества от даден продукт, знаем и в кои държави се разполагат заводите им. Не е много трудно да си представим как правителствата на тези държави забраняват износа на ваксини за други страни, докато изцяло не покрият собствените си нужди. Това е първосигнално популистко решение, което почти всеки политик, притиснат до стената от кризата и по-крайната нагласа на електората си, би взел. Съответно е и най-сигурният начин да се създаде международно напрежение и условия за по-сериозен конфликт. Който не ми се мисли докъде би могъл да стигне, ако са заложени на карта животът и здравето на всеки един народ на Земята. Когато наистина става дума за оцеляване.

Войната за ваксините би могла да прерасне в нещо, от което, ако все още ни има след нея, би ни било срам доста дълго време като човечество. Както ни е срам от безумието на Втората Световна. Затова е изключително важно да не го допускаме.

Дано политиците ни се окажат по-отговорни и здравомислещи от онези в края на 30-те години на миналия век. И да не се поддават на емоцията и имунизационния национализъм.

Защото най-сигурният начин да не стигнат ваксините за всички е като поведем война, за да си ги набавим.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама