След кошмара на Втората световна война, човечеството на няколко пъти е било поставяно на ръба на глобалния конфликт, но като че ли по чудо той всеки път ни се е разминавал. Враждата между двата лагера, разделени от желязната завеса, надпреварата по ядрено въоръжаване, Карибската криза, войната в Залива, конфликтът в Сирия – дали заради надделяването на здравия разум или съвсем случайно, избухването на по-сериозен конфликт, който да въвлече целия свят в себе си, все някак е успявало да бъде избегнато.
Като се замисли човек, мощните международни бизнес лобита и огромните финансовите интереси, вплетени дълбоко в развитието на цивилизацията ни в по-ново време, като че ли са сериозно предпазно средство срещу пламването на Трета световна война. Твърде големите щети за икономиката и масовата загуба на работна ръка определено не са в интерес на никоя държава, и като изключим злокобните, но силно преувеличени планове за ядрена атака на Северна Корея срещу САЩ и поохладения устрем на джихада на Ислямска държава срещу Западния свят, напоследък като че ли влязохме в етап от историята, в който никой няма желание да разпалва чак толкова голям конфликт, който да има потенциала да срине половината свят и да избие голям процент от населението му.
Освен, разбира се, ако не се появи някаква сериозна глобална заплаха, която да постави отделните държави в сериозна конкуренция една спрямо друга, свързана буквално с оцеляването им.
Е, имам лоша новина за вас! Такава заплаха вече е налице.
Войната за ваксините
Обзелият ни ентусиазъм от бързото изработване и въвеждане в употреба на ваксините срещу коронавирус някак успя да премине в рамките само на два-три месеца. Фармацевтичните гиганти за нула време от герои започнаха да се превръщат в заядливи корпорации, които вместо солидарно и равномерно да осигуряват ваксини за всички, изпълняват приоритетно един поръчки, а забавят други. Съответно в едни държави имунизацията на населението тече по-бързо и организирано, отколкото в други, а все повече правителства започнаха да оправдават собствените си грешки в този процес със забавените или липсващи на този етап доставки. И с това допълнително да създават напрежение.
Засега в това няма нищо чак толкова необичайно. Светът е поставен в нова ситуация, с каквато досега няма опит. Толкова масово производство за покриването на гигантска глобална нужда от определен продукт не е имало от Втората световна война насам, когато всичко е било впрегнато в производството на боеприпаси (дали случайно ми хрумна точно това сравнение!?).
Никак не е лесно в кратки срокове да снабдиш мечтаните 70% от населението на Земята с един консуматив, който в крайна сметка в рамките най-много на година отново ще бъде необходим. Това ни е ясно на всички. Но пък и нямаме много време да проявяваме търпение. Особено правителствата, за които подсигуряването на ваксини за населението на страните им, освен всичко друго, е и политическа отговорност.
Снимка: Pixabay
И точно тук се крие предпоставката за глобален международен проблем, който би могъл да запали фитила на по-сериозен конфликт. Не казвам, че това е напът да стане днес или утре. Просто отдавна не е било толкова лесно да си го представим.
Възможно ли е надпреварата за ваксини да прерасне в реална война?
Въпреки цялата заразна масова лудост, която наблюдаваме да избива в последните години в света, все още вярвам, че що се отнася до международни решения, политиците биха съумели да запазят някакъв по-здрав разум и да не стигат до положение, в което ще си разпределят ваксините със сила. Не, че в историята не е пълно с прецеденти за обратното.
И все пак лесно мога да опиша реалистична ситуация, в която нещата никак не е изключено да ескалират. Не е задължително тя да се случи при сегашните проблеми с доставките на ваксините срещу Covid-19. Все по-често обаче се чуват предупреждения на учени и други умни и прозорливи хора, че ситуацията с настоящия коронавирус би могла да е първата от поредица сериозни глобални заплахи от нови болести, разпространяващи се скоростно из целия свят. Затова сега е много важно как отиграваме тази и какви изводи си правим от допуснатите в нея грешки, за да не ги позволяваме при следващата.
Ако хипотетично се появи по-смъртоносен вирус, с много по-голям процент летален изход от заразяването с него, добрият тон между държавите при производството и разпределянето на работеща ваксина лесно би могъл да изчезне. Вече знаем кои фармацевтични гиганти са в състояние да подсигурят индустриални количества от даден продукт, знаем и в кои държави се разполагат заводите им. Не е много трудно да си представим как правителствата на тези държави забраняват износа на ваксини за други страни, докато изцяло не покрият собствените си нужди. Това е първосигнално популистко решение, което почти всеки политик, притиснат до стената от кризата и по-крайната нагласа на електората си, би взел. Съответно е и най-сигурният начин да се създаде международно напрежение и условия за по-сериозен конфликт. Който не ми се мисли докъде би могъл да стигне, ако са заложени на карта животът и здравето на всеки един народ на Земята. Когато наистина става дума за оцеляване.
Войната за ваксините би могла да прерасне в нещо, от което, ако все още ни има след нея, би ни било срам доста дълго време като човечество. Както ни е срам от безумието на Втората Световна. Затова е изключително важно да не го допускаме.
Дано политиците ни се окажат по-отговорни и здравомислещи от онези в края на 30-те години на миналия век. И да не се поддават на емоцията и имунизационния национализъм.
Защото най-сигурният начин да не стигнат ваксините за всички е като поведем война, за да си ги набавим.
Добави коментар