Един от основните фактори, които бележат политическата култура на българското общество, е свръх персонализирането на партиите и политическия живот като цяло – белег, заровен дълбоко в тоталитарното минало. Именно този феномен оказва особено негативно влияние върху идеологическия и политически дебат и замъглява реалната преценка върху това какво предлага всяка една партия.
С оглед на предстоящите парламентарни избори и разграничавайки се от лидерския фактор и персонализирането на политиката, доколкото е възможно, в поредицата „Предизборен разбор“ ще вникнем във всяка една формация с потенциал за влизане в парламента, в опит обективно да оценим какво представлява тя и какво предлага не просто на избирателите си, но и какъв е ефектът ѝ върху политическата система и обществото. В четвъртата част на фокус са останалите партии, които будят обществен интерес – „Обединени патриоти“, „Изправи се.БГ“, и ВОЛЯ.
Предизборен разбор: коалицията в сянка
Предизборен разбор: архаичното и модерното
Предизборен разбор: новото от 2020
Обединени патриоти
Общественото недоволство покрай бежанската криза и Истанбулската конвенция, както и нуждата от издигане на контратежест на ДПС, бяха ключовите обстоятелства за успеха на коалицията на предишните парламентарни избори. Идеологически погледнато, формацията се опитва да хване вълната на неоконсерватизма, която набира мощ в България и Европа. Но зад част от идеите и политиките, които предложи през мандата, се крият ретроградност и повече десен популизъм отколкото патриотизъм или консерватизъм.
Ако не бяха редицата скандали и компрометиращите действия на основните лица в коалицията, можеше да твърдим, че ОП са изиграли позитивна обществено-политическа роля, парирайки навлизането на крайностите на неолиберализма в България, които също бушуват с пълна сила в Европа. Някои от въпросните скандали оставиха усещането, че българският патриотизъм бе за пореден път експлоатиран и използван за обвивка. Въпреки натрупания парламентарен опит, от гледна точка на кадровия и експертен потенциал, формацията вече стои назад от останалите партии с потенциал за влизане в парламента.
От една страна, формации, които градят подкрепата си върху ситуационни фактори, не допринасят същински за политическата система и често са лишени от реално съдържание и капацитет. От друга страна при ОП е спазен основополагащият принцип партиите да представляват определени социални групи и да отнесат техните интереси в парламента. В случая говорим за патриотично настроените избиратели.
Същевременно този тип формации търгуват и се заиграват с проблемите на обикновените граждани – с безработицата, пенсиите, цените, сметките, социалните услуги, предлагат рестриктивни мерки срещу малцинствата, независимост от външно влияние, проповядват антиглобализъм др. Именно поради факта, че такива предизборни закани са най-трудни за транслиране в реални политики, особено когато говорим за по-малката формация в коалиционно споразумение, избирателите на този тип формации се оказват най-„излъгани“ след изборите.
Също така плъзгането по повърхността на системните проблеми в държавата, без да се влиза надълбоко проблематиката им и по този начин използването им за чисто електорални цели, обрича такива формации да не могат да привлекат достатъчен брой експерти и хора с управленски капацитет в редиците си.
Същинският двигател на формацията понастоящем е ВМРО. Освен емблематична организация за хиляди българи, тя е с дълга история, повече от век. Оттук следва, че ВМРО е повече от просто партия, повече от сегашния или следващия ѝ лидер и елит, а съществуването и ролята ѝ в обществения живот далеч не се определя от това дали е в парламента или не. Това са характеристики, с които от НФСБ и АТАКА никога няма да могат да се похвалят, неслучайно и краят на политическия живот и на двете партии е отдавна предначертан. Поради това, че потенциалът на ВМРО е най-голям, от партията губят най-много от всички негативи, съпътствали ОП във властта.
В течение на мандата, (не)очаквано, коалицията се разцепи, а отношенията между Волен Сидеров и Каракачанов-Симеонов стигнаха нивата от недалечното минало. АТАКА не просто няма повече да бъде част от коалицията, но и няма да я видим повече в парламента. Остава големият въпрос - как ще подходят ВМРО и НФСБ?
Валери Симеонов се изгради като един от най-агресивните и самозабравили се политици, а изказванията и действия му, дълго ще ехтят като своеобразен пример за дъното на политическото поведение в цялата българска история. Произлизайки от това, ВМРО ще понесе негативи и имиджови щети при нова коалиция, което предполага самостоятелно явяване на избори. В този сценарий НФСБ, логично, ще последва съдбата на АТАКА.
Макар до преди няколко месеца самостоятелното влизане на ВМРО в парламента да изглеждаше мираж, твърдата позиция по македонския казус вля свежи сили във формацията. В допълнение, някои от изявите на Каракачанов удрят право в десетката по отношение на някои обществени настроения – например позицията му за провеждането на калоферското хоро, анти-„джендър“ и анти-„соросоидна“ реториката.
Не бива да се подценява и политическият опит на ръководството на ВМРО, след десетилетия на политическата сцена и вече два поредни мандата в правителство. Например сделките за въоръжаване на армията, абсурдни на фона на здравната и икономическа криза, могат да служат и за мобилизиране на вот от страна на служещите в структурите на армията.
Изправи се.БГ
Гражданската платформа обединява множество малки партии, организации, сдружения, инициативи и граждански активисти под една шапка. Да разсъждаваме за движението на Мая Манолова като за партия с всички характерни белези би било погрешно. Формацията е по-скоро политическото продължение на омбудсманството на Мая Манолова. Неслучайно „Изправи се.БГ“ се отличава в заявките и фокуса си от останалите формации на сцената.
И тук, за пореден път, наблюдаваме криворазбрана идея за представителност и неясна идеология. Може да се каже, че вместо да цели да представлява определени социални прослойки и техните интереси, което би трябвало да е основната цел на всеки политически проект, движението цели привличането на недоволните и ощетените, а чрез това се надява на протестен вот. Кадровият и експертен профил на формацията придава нужната гражданска енергия и легитимация, но е спорно до каква степен би бил достатъчен за сформирането на компетентна парламентарна група. Идеологически погледнато „Изправи се.БГ“ би трябвало да влиза в графата на прогресивното ляво, но всъщност става дума за стандартен ляв популизъм.
Извън конвенционалните обещания, които всяка една партия предлага, при „Изправи се.БГ“ наблюдаваме и специално отношение към обикновените граждани. Движението дава заявката за защита на гражданите от държавен и корпоративен произвол и обръща специално внимание на битовите им проблеми. Така целите и политиките предлагани от „Изправи се.БГ“, са особено близко до съзнанието на гражданите, а чрез това са и лесни за разбиране.
Основната движеща сила се явява имиджът на Мая Манолова, изграден по времето, когато тя беше омбудсман и последвалия почти успешен пробив на местните избори в София. В този ред на мисли движението може да се радва на сравнително балансирана подкрепа от почти всички части на страната.
Основното съмнение, което върви като сянка до формацията, е, че би обслужвала статуквото и би подкрепила всяка конфигурация за правителство. Именно обещанието за защита на гражданските права и свободи е предпоставка за оправданието, че те могат да бъдат активно защитавани само в управление.
Влизането на „Изправи се.БГ“ за момента изглежда изкуствено подсилвано в социологическите проучвания, но въпреки това формацията не бива да бъде подценявана. Мая Манолова е вече ветеран в политическата игра, майстор на триковете на популизма, който умело използва имиджовите лостове за консолидиране на подкрепа. В някой от изявите ѝ долавяме идеи като женското участие в политиката, както и илюстрирането си като борец срещу „ъндърграунда“. Присъединяването на "Отровното трио" към формацията пък прибавя допълнителни гласове. Възможен препъникамък е потенциални гласове на движението да се влеят в „Има такъв народ“, поради по-добрите шансове за партията на Трифонов, което да остави „Изправи се.БГ“ извън парламента. Ако те все пак влезнат, първата възможност за сътрудничество е на лице – партията на Трифонов.
Трябва да влезеш в системата, за да я промениш
ВОЛЯ
Поредното откровено недоразумение в българския политически живот. Популистко-корпоративна партия, озовала се в парламента благодарение на бизнес империята на лидера ѝ, т.е корпоративен вот, а вероятно и с малко помощ от управляващите, за да се намеси партията "правилно" в ключови гласувания в парламента, което от ВОЛЯ направиха. Лишена от експерти и идеи, ВОЛЯ е поредната партия допринесла за осакатяването на политическия дебат в парламента. С оглед на това, че потенциалът ѝ, който никога не е бил голям, е изчерпан, едва ли някога ще я видим отново в парламента.
Марешки подписал конституцията на ГЕРБ, без да я е чел
Истинското мнозинство
За финал на поредицата „Предизборен разбор“ е редно да обърнем внимание и на най-голямото мнозинство – това на негласуващите. Да изследваме причините за ниската избирателна активност означава да навлезем в дебата за яйцето и кокошката. Дали окаяното състояние на политическата система е резултат от обществената апатия или апатията е резултат от провала на политическата класа? Безспорно е, че двата аспекта взаимно се подхранват, но едно е ясно – висока избирателна и гражданска активност водят до по-голяма отговорност у политиците в дългосрочна перспектива и залагат една част от основите на промяната. Другата основна роля за промяна е неизменно у политиците, което пък предполага нуждата гражданите да бъдат политически ангажирани и активни. Пътят към устойчива промяна в страната е изключително дълъг, но първата стъпка е отиването до урните в изборния ден.
Добави коментар