Вчера станахме свидетели на интересна размяна на фейсбук статуси между Васил Божков и Слави Трифонов. Трифонов бе приканен за обединение с формацията на изгнаника в Дубай, което шоуменът отказа, а в последствие бе заклеймен като „стабилна патерица на статуквото“. Това обвинение е в тона на все по-честата критика по отношение на Трифонов, че бъдещата му роля в политиката е възможно да обслужва интересите на основните партии и играчи.
Божков предложи обединение с „Има такъв народ“, Трифонов отказа
Трифонов – все по-уязвим, а Божков – все по-безидеен?
Не бива да разчитаме предложението на Божков като искрено. Напротив, той би трябвало да е наясно с нагласите на „Има такъв народ“, следователно да очаква и използва отказа на Трифонов, за да гради парадоксалния си образ на борец срещу „хунтата“ и същевременно да дискредитира този на Трифонов, доколкото е възможно. „Има такъв народ“ от много време насам ясно заявяват, че отказват каквито и да е било обединения преди вота, което вече им навлече известни негативи. Не на последно място, Божков вероятно ясно разбира, че никоя партия с потенциал не би обединила сили с движението му.
Нежеланието за ефективно, широко опозиционно обединение срещу ГЕРБ и Борисов се оформя и като основна предизборна линия на критики срещу Трифонов, като можем да очакваме тя само да зачестява. Заедно с това и непрестанните въпроси какъв ще е подходът и профилът на „Има такъв народ“ след евентуално влизане в парламента.
„Има такъв народ“ ще преговаря с други партии чак след изборите
От друга страна не можем да не отбележим последователността в позицията и стратегията на „Има такъв народ“, която за момента неизменно следват. Определено подходът им носи несигурност и е предпоставка за критики, но очевидно Трифонов и екипът му са твърдо решени да поддържат тази линия до изборите. В крайна сметка само по този начин те могат да държат образа си максимално дълго деполитизиран.
Предизборен разбор: новото от 2020
Васил Божков пък от своя страна е в ситуация, в която все още търси мандатоносител за да формацията му се яви на избори, тъй като прокуратурата оспори решението на съда за регистрация на партията му. Идеята му за политически проект е обречена от самото начало и изглежда сякаш единствената функция на „Българско лято“ е да поддържа шума около името на бизнесмена в изгнание.
Същевременно Васил Божков не би могъл да играе каквато и да е било полезна политическа или обществена роля. Единственият вариант за него би бил да изнася доказателства за корупцията по най-високите етажи на властта, както правеше през пролетта на миналата година. Но за да осветли същински престъпленията, в които обвинява властта, а чрез това да доведе до съдебни последствия, му се налага да представи доказателства, които да инкриминират истински и самият него. Ако той притежава такива би било възможно тяхното осветляване около изборите, в случай, че те вече не са послужили за разменна монета между него, правителството и прокуратурата.
Не на последно място ефектът на евентуални нови компромати е спорен. Както социологът Андрей Райчев заяви в ефира на bTV, компроматът е ефективен само когато предизвика вътрешнопартийна опозиция и натиск, с други думи вътрешно разцепление в самите редици на ГЕРБ. Съдейки през какво мина партията и лидерът ѝ през последната година и как съумяха да се запазят, то едва ли евентуални компромати от страна на Божков биха имали ключов ефект.
Добави коментар