Седмици наред гледаме и слушаме, че България е на последните места по ваксинация в Европа и как при запазване на темповете крайната цел ще бъде постигната през далечната 2040 г. Преди това месеци общественото съзнание бе подложено на неспирно отразяване на ковид ситуацията, разгорещени дебати, постоянни участия на медицински експерти и конспиративни теории. За добро или лошо, това доведе до високи нива на скептицизъм спрямо нуждата от имунизация, а понастоящем много фундаментални аспекти остават неясни.
Изведнъж обаче ситуацията се промени на 180 градуса и медиите започнаха активно да отразяват опашките от желаещи да се ваксинират и денонощно работещите пунктове. Очевидно става дума за нова държавно-медийна политика на прокламиране на ваксинацията. Не може да се отрече, че показването на опашки от желаещи е доста по-ефективен метод от ежедневните участия на експерти и всяването на паника чрез игра със статистиката, за да стане ваксината по-атрактивна. Така се играе по тънките струни на човешката психология и родния манталитет. Гледката на чакащи за ваксина безспорно води до верижна реакция и по-голям интерес.
Редно е да прибавим две забележки. Първо, извиващите се опашки показват лоша организация и планиране. Второ, дори на кадрите, които излъчват по националните телевизии, се виждат хора без маски (или неправилно поставени такива) и абсолютно неспазване на дистанция. Освен че така се задава лош пример, само по себе си това е в разрез с обществената отговорност, която имунизацията би трябвало да представлява. В крайна сметка ваксинацията не бива да бъде самоцел.
Може да се каже, че информационната кампания, целяща да отведе голяма част от българите до ваксинационните центрове, не бе успешна. От една страна това бе продукт на лошото провеждане на въпросната кампания, а от друга на колективен разум. За момента изглежда малко вероятно страната ни да постигне високи нива на ваксиниране без налагането на принудителни мерки.
Не бива обаче веднага да набеждаваме обществото ни за разделено, незряло или ретроградно. На резервата, с която много българи останаха към имунизацията, преди да се знае достатъчно за ваксината, можем да гледаме като на признак на обществена зрялост. Демократично право на всеки е дали да предпочете да се ваксинира. Или поне докато по авторитарен път не бъде принуден да го направи, поради невъзможността да води пълноценен живот.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Така се ваксинира стадо овце! И колкото повече- толкова по- зле! Броят на заразените нараства- на никой ли не прави впечатление това! Как пък никой не се замисли- дали ваксината е подходяща за конкретния случай, дали не трябва да се направи предварителен мед. преглед, ит.н., и т.н. Или понеже падишахът се е накарал/ по негови думи/ - да си спестим караницата! Или стадото е обхванато от масова психоза и СТРАХ! Нека всеки си отговори сам!
Единствената истина е че хората се убедиха, че ваксините са безопасни от ваксинирали се техни познати ! Аз също се ваксинирах !
Г-н Тошков,
стискам Ви палци всичко да е наред.
Но средносрочните и дългосрочни странични ефекти и тяхната тежест тепърва ще се проявяват, и то с години!
Бизнес, за много много пари! :)