Поглед назад: Хатихумаюнът - равни права за българи и турци

08:30, 26 фев 21 / Поглед назад 25 4163 Шрифт:
Станислав Бояджиев

В България, преди години, изразът "западно влияние" неизменно бе съпътствано с определението "упадък". Както и преди Освобождението, така и след ноември 1989 г., последното се оказа невярно. Едва ли в периода преди Руско-турската война е имало пропагандна война против модела, идващ от Запад, но натискът от тази посока на света се оказа с положителен знак за балканските народи в Османската империя. Именно западното влияние довежда до период, който остава в историята като Танзимат и пряко засяга и нас, българите, под властта на султана. Обхваща периода между годините от 1839 до 1876. По това време е прочетен и прочутият Хатихумаюн (18 февруари 1856 г.), който дал равни права и възможности за всички хора в обширната империя. И най-важното, този документ, чийто буквален превод е "щастливо писмо" от султана, потвърдил Гюлханския хатишериф (султански указ)от 1839 г., гарантиращ свободата на религията.

В основата на прозападните реформи на Османската империя стоят двама братя, султани. Абдул Меджид І и Абдул Азис. Трябва да се отбележи, че идеята за модернизация на империята по западен образец е още от времето на баща им, султан Махмуд ІІ. Първият от братята, станал султан едва на шестнадесет години, е бил с европейско образование, с вкус към литературата, към класическата музика и е владеел френски език. Той е авторът на Гюлханския хатишериф (1839г.) - указ, който предвиждал равни права и религиозна свобода за всички поданици, справедливи данъци и гаранции за частното имущество. По това време се въвели и първите хартиени османски банкноти, граждански и наказателен кодекс, а финансите се реорганизирали по френски модел. Създадено било Министерство на образованието и т.н. Отворил врати първият театър (френски, разбира се,) в Цариград. Била е ремонтирана Света София, под ръководството на швейцарски архитекти. Интересен момент от управлението била заповедта, според която военни и цивилни държавни служители се задължавали да се обличат в европейски дрехи. Всички те трябвало да заменят обичайните тюрбани с фесове. След години тази шапка с пискюл била определена като гръцка от Ататюрк и забранена със закон. Всичко това било посрещнато с неодобрение, съпротива и дори с паника от духовенството и елита. Абдул Меджид І умира през 1861 година от туберкулоза едва на 38 години. Султанът оставя около тридесет деца, а от тях четирима сина стават последните султани на империята след управлението на чичо си. Наследен е от брат си, Абдул Азис, който продължил усилията за прилагане на реформите.

В живота на провинциите, изисканите от централната власт правила се оказали особено трудни и дори невъзможни, където дерибействащите от векове управници били свикнали привилегиите им да бъдат защитавани от султани и велики везири. Реформите обаче получили нов тласък след края на спечелената от Османската империя, с помощта на Запада, Кримска война. Загубилата страна била Руската империя. Въпреки победата във войната, османците излезли от нея с големи загуби. Бил взет огромен, непосилен заем, от държава, която била пропуснала индустриализацията. Катастрофата във финансово отношение се оказала в такъв размер, че по-късно, през 1881 г., империята била принудена да предаде контрола на парите си на европейските държави и по такъв начин загубила икономическата си независимост.

Снимка: Уикипедия

На 18 февруари 1856 г., нов указ на Абдул Меджид І, следващ желанията на Запада, утвърдил посоката и разширил реформите на Гюлханския хатишериф - равенство на всички пред закона, независимо от религията. Този указ е известен тук като Хатихумаюн. Текстът бил публикуван в навечерието на Парижката конференция, която сложила край на Кримската война и бил посрещнат с одобрение от съюзниците. Те го разглеждали и като предотвратяване възможността на Руската империя да се бърка в делата на Османската. Във вътрешен план, целта му била да отстрани заплахата от националистическите движения на немюсюлманските малцинства.  Хатихумаюнът станал част от мирния договор и така се превърнал в задължение на Османската империя пред международната общност. В него се уточнявало, че държавните постове могат да се заемат от всеки, който покаже способности, независимо от вярата. Давало се предимство на светското образование и на културата. Така либералните идеи започнали пробива си на Изток. Прогласявало се равенство в данъците. Стимулирало се и това, което тогава се е наричало капитализъм и което най-често касаело предприемчивите християни. Но равенството в правата водело и да равенство на задълженията, така че за немюсюлманите вече била задължителна военната служба. Но имали и право да се записват във военни училища. Интересен момент бил възможността да се откупува от наборна служба с пари, от което се възползвали и турците. Една от най-важните прокламации била възможността всяка, различна от мюсюлманската, общност да има пряк достъп до султана за всевъзможни оплаквания.

Всички тези подробности имали за цел да създадат османска нация без дискриминация. Хатихумаюнът следвал интелектуалното течение от ХІХ век известно като османизъм. Желателно било да се запази териториалната цялост, като се потушат вълненията на малцинствата и да се отстрани бруталната намеса на европейските държави, които използвали тези вълнения като оправдание. Но конфликтите между новосъздадените по западен образец и старите, религиозно-фокусирани, институции, довели до повече нестабилност. Дори по-късният опит, по времето на султан Абдул Хамид ІІ, за преминаване към конституционна монархия, не дал резултат. Така създалите се проблеми довели до национално-освободителните движения на Балканите, завършили с известния разпад на империята и установяването на република Турция.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама