Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Едва ли има софиянец или гост на столицата, който да не е минал по „Лъвов мост“ и да не се е възхитил на величествените лъвове, които обграждат пространството от четирите страни. Едва ли обаче много от нас са се замисляли кой, кога, как и защо всъщност ги е поставил там. Да започнем историята обаче малко по-отдалеч - от „Шарения мост“. (И не, той не се е казвал така заради появили се пукнатини в асфалта...).
Снимка: Wikipedia
Знаете ли, че някога в София е имало „Шарен мост“? Името му идва от факта, че е бил нашарен с червени и жълти линии изцяло в духа на турската архитектура. Историята му е свързана с най-богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди, станал известен сред шопите като „шашавия Халил“. Разбира се, прякор като „шашавия“ няма как да се хареса на притежателя си, затова Халил искал да се отърве от него. И за да докаже, че не е „шашав“, съградил мост. От едната му страна поръчал на каменоделците да изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“.
Преди Освобождението обаче „Шареният мост“ е разрушен и мястото е било използвано за екзекутиране на престъпници. В Османската империя е съществувало правило – ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него. Така например Васил Левски е обесен до Източната порта. Местните обаче са екзекутирани по площадите. До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари – Георги Стоицев, псалт в църквата „Св. Крал“ (сегашна „Света Неделя“).
Снимка: БГНЕС
Веднага след Освобождението се предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал.
Проектът е на Вацлав Прошек. Изпълнението му се осъществява през 1889 – 1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева. От целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари.
Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябвало да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава) От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.
Снимка: БГНЕС
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: От всички в София тогава тя беше единственият мъж
„Хора и улици“: Най-мистериозният бункер в София и какво знаем за него
„Хора и улици“: Как се е появила дупката на градинката „Кристал“?
„Хора и улици“: „Тук ще бъде пристанище Павлово“
„Хора и улици“: Първият модерен жилищен комплекс – няма да се сетите къде е
Добави коментар