Един друг анализ на партиите (Част I)

09:30, 11 мар 21 / Новият парламент 25 4144 Шрифт:
Интелектуалецът Автор: Интелектуалецът

Поглеждайки към предстоящите избори, анализатори и социолози се опитват да прогнозират политическото представителство, и оттам евентуалните комбинации за следващо управленско мнозинство. Това без съмнение, макар и трудно, е полезно усилие. Естествено за всички ни е важно кой и как ще ни управлява следващите четири или по-малко години.

Това, което убягва на интелектуалното усилие е вписването на моментната картина към глобалните тенденции. Важността на последните надхвърля с няколко порядъка един или дори поредица от управленски мандати.

Опитът все още да мислим в разломите ляво-дясно и про-руско-про-европейско са удобни, като вече наложили се матрици и лесни като широко възприети етикети. Но колкото удобни и лесни са те, толкова са неверни и безполезни. Парадигмата, обяснявала света през цялата втора половина на ХХ век, все по-рядко е в състояние да обясни ставащото в началото на нашия век. Затова се нуждаем от ново интелектуално усилие за формиране на нова парадигма, описваща по-точно днешните реалности.

Идеологическото противопоставяне от времето на Студената война е изцяло в полето на историята. То беше потиснало други важни различия, които все повече излизат на повърхността на политическите (а и на геополитическите) разломи – културните различия, а за нашата цивилизация и по линията консерватизъм – либерализъм. Именно тези два разлома могат да са в основата на новата парадигма.

Описанието й само по себе си е сериозна тема, която ще си позволя да оформя в следващо есе. Тук ще се опитам да разгледам отражението на тези нови разломи върху българския политически живот в рамките на задаващите се избори.

Обект на анализ ще са основните партии, които ще са част или имат шанс да бъдат в следващия парламент.

Естествено е да се започне с ГЕРБ – партия, печелила всички (без едни) избори през последните дванадесет години и със сериозна претенция за поредна победа. Само по себе си това вече е феномен за българския политически живот в последните 150 години. Обяснения от рода на перфектната партийна изборна машина, огромен финансов ресурс, технология и прочее сигурно имат своята почва, но са крайно повърхностни за постигнатите резултати. ГЕРБ, и по-точно лидерът й Борисов, изгради партията си на инерцията от разбития двуполюсен модел, постигнат от управлението на Сакскобургготски и затвърден от управлението на Тройната коалиция. Тези две управления предложиха по-скоро либерален политически модел, който до голяма степен обезличи идеологическите основи на БСП и СДС. Модел, който копираше изцяло западните либерални политики, без да отчита културните различия на българската ортодоксална и западната католико-протестантска традиции. Това беше и основната причина НДСВ и линията на Станишев в БСП да изчезнат. Улавяйки вълната на разбития двуполюсен модел, Борисов интуитивно се позиционира в „центъра“, като единственото ясно за това място е, че не попада в разлома ляво-дясно. Но за разлика от предшествениците си не копира западен модел на поведение, а напротив типичен и харесван за масовия българинТой говори на езика, на който си говорят в кръчмата, (не)последователен е в рамките на приетото в културата ни лицемерие, религиозен в комбинация със суеверен, точно както редуващите църква и гледачка българи. Тоест той е напипал онази културна ниша, която векове наред е вплитана в българското ДНК. Затова и толкова дълго беше харесван, а сега когато вече не е, сериозна част от българите го предпочитат, защото, макар изхабен от дългото управление, го разпознават като част от своята култура, като „свой“. Оприличаването му с диктатора Живков има известно основание в частта си „човек от народа“, но се различава по факта, че печели избори в съвсем различни условия. Ако това сравнение е обидно за някаква част от, да я наречем градската интелигенция, това изобщо не е вярно за много хора, които още си спомнят „добрите години при Тато“.

И така, при ГЕРБ отсъства идеология и макар теоретично да е възможно, е малко вероятно това да се промени. Не е ясно също така, дали някой, освен лидерът Борисов, е в състояние да свири така умело на вплетените в културата ни струни. Ако това остане непроменено, изглежда успешният живот на ГЕРБ ще е функция само на Борисов.

БСП е постоянна величина в политиката на България, и както се очертава постоянната втора величина (поне засега). Тя е единствената влиятелна партия у нас с над 100-годишни корени. От една страна това я прави много стабилна, но от друга трудно адаптивна. Това си пролича много ясно при опита на Станишев да я преведе отвъд ХХ век, към естествената й идеологическа ниша на европейски либерализъм. Въпреки относително успешното управление на правителството му, партията не възприе този курс, а след избора на Нинова зави в една от най-ретроградните възможни посоки. Всъщност Нинова усети, че консерватизмът има сериозен потенциал, но пропусна факта, че няма допирна точка с лявото, още по-малко със социализма. Консерватизмът е патриотичен и се сблъсква с проруските тежнения на БСП. Консерватизмът защитава частната инициатива и собственост, генетично чужди на всяка левица. Консерватизмът е християнски, в противовес на марксисткия атеизъм. Провалът на Станишев да изведе БСП на либерална позиция и фарсовият опит на Нинова да направи партията консервативна доведоха до идеологическо замръзване на левицата в някаква пародийна форма на късния ХХ век.

В културното представителство ситуацията изглежда по-добре за БСП. Сиромахомилството и русофилството имат своите корени в българското културно ДНК и социалистите го експлоатират успешно. Ако приемем, че това е достатъчно за запазване на твърдата подкрепа, то е твърде малко за отваряне и разширяване към мека периферия. Нещо повече, дихотомията „червени баби-червени мобифони“ от 90-те години на миналия век осветява постоянно лицемерието на „загрижеността към бедните и онеправданите“. Това подкопава из основи стълба на сиромахомилството. Що се отнася до русофилството, лавирането в международната политика на Борисов обезсилва до голяма степен и тази опора на БСП.

Консервативният път пред БСП е невъзможен, либералният (поне засега) напълно отречен. Културното представителство е крайно ограничено и нестабилно. Запазването на тенденцията предвещава мъчителен процес на агонизиращо изчезване на столетницата.

Има такъв народ“ на Слави Трифонов е поредната шоу- бизнес- менска формация. Започвайки от Жорж Ганчев и преминавайки през „Гергьовден“, Яне Янев, Бареков, Марешки, идваме до поредната реинкарнация на този модел. Доколко това ще е успешен опит не зависи особено от представянето на предстоящите избори. Някакъв лакмус може да е поведението след тях. Обикновено подобни формации се подкрепят еднократно, или поне не устойчиво, от желаещите наказателен вот, не срещу конкретна партия, а срещу системата изобщо, от хейтъри и от аутсайдери. Такива гласоподаватели вероятно ще има винаги и това може да се разглежда, не просто като част от нашата култура, а като естествено състояние на част от всяко недостатъчно узряло демократично общество. Тези гласоподаватели са аморфна маса, лишена от обединяваща идеология или интерес, което ги прави непостоянни, разпиляващи се и флуктуиращи. Поради тази причина дългосрочни анализи за подобни формации не изглеждат особено наложителни. Явлението ще съществува значително по-дълго от която и да е политическа формация, която моментно го представлява.

Следва продължение за ДПС, „Демократична България“, ВМРО, „Републиканци за България“…

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама