Сегашният 44-и състав на българския парламент приключва работата си с одобрение от 17% и неодобрение от 70%. Особено изразително е неодобрението към институцията сред столичани, сред младите българи на възраст под 30 години, както и сред най-възрастните - над 60 години. Това показват данните от национално изследване на „Екзакта Рисърч Груп“.
Добри оценки за работата на 44-то Народно събрание в края на неговия мандат дават 52% от избирателите на ГЕРБ, 38% от привържениците на ВМРО, 17% от избирателите на ДПС, 14 % от симпатизантите на Патриотична коалиция „Воля – НФСБ”, 7% от избирателите на БСП, 5% от тези на ИТН и 3% от симпатизантите на ДБ.
Последният звънец удари: 44-тият парламент остана в историята
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева приключва мандата си с 25% одобрение, дял надхвърлящ с 8 пункта одобрението към ръководената от нея институция. Неодобрението към работата й възлиза на 58%. Председателят на парламента има подкрепата на 78% от избирателите на ГЕРБ. Добри оценки за работата на Цвета Караянчева дават две трети от избирателите на новата патриотична коалиция „Воля-НФСБ”, както и една трета от избирателите на ВМРО. Сред симпатизантите на ИТН одобрението към Цвета Караянчева е 8%, колкото е и сред избирателите на ДПС. Най-ниско е одобрението към Председателя на парламента сред избирателите на БСП -4% и на ДБ-3%.
България е конституирана като парламентарна република, в която парламентарните избори би следвало да осигуряват политическо представителство по волята на избирателите. В публичното пространство, обаче, от години насам битуват тези, че всеки следващ състав на парламента е по-неодобряван и по-слаб от предишните, което оставя в хората усещането за едно безкрайно дъно на недоверието към институцията и за подмяна на техния вот.
Ако сравним сегашното одобрение на 44-то Народно събрание в края на неговия мандат, с одобрението на 43-то Народно събрание също в края на неговия мандат, то по данни на „Екзакта“ отсъства каквато и да е значима отлика в оценките. И тогава, и сега, одобрението към парламента е на стойност между 17 и 18%, а неодобрението и към двата състава се доближава до 70%. Нека припомним и обществените оценки за работата на парламента в края на управлението на Пламен Орешарски, когато неодобрението към институцията достигна рекордните 83%, а одобрението се сви до 8.5%.
Няма съмнение, че репутацията на парламента е функция на компетентността на законодателите, които обаче трябва да бъдат отдадени на мисията за възвръщане на респекта към държавността у нас. Защото демокрацията е преди всичко правила и процедури, които имат за цел да гарантират функционирането на институциите.
Данните са от национално изследване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено в периода между 15 и 22 февруари сред 1005 пълнолетни българи по метода „лице в лице“. Изследването е обезпечено със собствени средства в рамките на изследователската програма на Екзакта. За целите на този коментар са ползвани и данни от архива на „Екзакта Рисърч Груп”.
Добави коментар