Контракоментар: Ще ни оправят ли живота на 4-ти април?

10:00, 26 мар 21 25 2463 Шрифт:
Симеон  Иванов Автор: Симеон Иванов

Имаме склонност да изпадаме в крайности. Едни са направили бойкот на политиката и всичко свързано с нея, като от години насам с впечатляващо постоянство отказват да гласуват. Щеше да е прекрасно да вложат същата тази упоритост в някоя общественополезна дейност, но това е друг въпрос.

Други, възлагайки големи надежди за скоростна промяна, дали на някой нов играч, или на някой добре познат, но пременен, избор след избор се оказват „измамени“. Не са никак малко и тези, които перфектно осъзнават всички недъзи на българската политика, но въпреки това всеки път са пред урните, защото така е редно да бъде.

Граждански и обществен дълг на всеки е да гласува, независимо от обстоятелствата, кандидатите или политическата ни история. Но не трябва да бъдем наивни и да смятаме, че резултатът от тези, следващите или по-следващите избори е в състояние да ни „оправи“.

Пътят към позитивната промяна, която българите непрестанно търсят и не намират в последните повече от 30 години, е много дълъг и същински още не е започнал. Не е намерена правилната формула, а обществото ни продължава да се лута, търсейки своята идентичност, ценности и най-вече роля в развитието на държавата.

Андрей Арнаудов пише, отдавайки значимото на реда и законите, че частната инициатива и хората отдолу могат да променят страната, а не обратното. Но аз смятам, че това далеч не е достатъчно. Разчитайки само на този подход, усилията на хората ще останат безплодни, каквито до голяма степен са били през т. нар. преход. Тази популярна перспектива смесва функциите на политиката и на обществото. Тези функции трябва да бъдат ясно разграничени и осъзнати, което би помогнало за изграждането на здравословен баланс между общество, институции и политика, по западен модел.

Нима у обикновените хора не ги е имало енергията и волята за коренна промяна към добро - през 1997, 2001, 2005, 2009 г. и не само? Били са там, но все нещо се е обърквало.

Не твърдя, че действията и настройката на всеки поотделно и заедно като едно цяло не са значими, напротив, основополагащи са. Политическите институции обаче стоят в основата на всяка промяна, те имат способността да реформират цялата система. Институциите и системата пък са подвластни на хората, които ги управляват, което ни връща към мантрата, че се нуждаем от Личности, с главна буква, в политиката. Въпросът е как да ги намерим, или по-точно как да ги създадем?

Защо политиците ни не стават?

Защо промяна от долу нагоре не се вписва в българския контекст?

На теория, в дългосрочна перспектива, с колективни усилия гражданите са способни да променят хода на развитието на държавата си. За да се случи това, част от предпоставките са развито и ефективно гражданско общество с традиции, както и система, която да позволява транслиране на исканията на масата в реални политически решения и стъпки. За справка – западноевропейските държави.

За съжаление, България не се вписва добре тук. Не че нямаме гражданско общество, напротив, но както и самата ни демокрация, то е твърде младо и с все още лимитирани функции.

Държавно-политическата ни система е подкопана и функционира предимно с идеята да се възпроизвежда в точно този си вид. Същевременно не работи в полза на гражданите, а така и в интерес на самата държава. Именно системата е основният проблем на България, като със себе си повлича лавина от неизправности надолу по веригата.

Промяна от горе надолу

Същинската промяна на хода на една държава винаги идва от политическите институции, които от своя страна реформират икономическите и всички други. И макар растящото недоверие в политиката, което е световна тенденция, решението на проблемите е преди всичко на политическо ниво, независимо дали става дума за балканска, африканска или южноамериканска страна.

Златната среда: смесен подход

Всичко това не означава, че трябва да стоим със скръстени ръце и да чакаме да се появи новият спасител или правилните политици, които да изтеглят държавата напред. Вече поне два пъти народът ни се е хващал като удавник за сламка за даден лидер, като и двата опита са завършвали с провал. Следователно трябва да се смени подходът

Функцията на обществото е да създаде и издигне личностите с потенциал да променят системата, а пътят към това е много дълъг. Бленуваната промяна не би могла да дойде само от усилията и енергията на хората, без да има ясна посока и масово осъзнаване на индивидуалната отговорност. И мисля, че най-новата ни история ясно го показва.

Въпреки всичко не бива да живеем с погрешната представа, че някой политик или партия ще ни „оправи“ състоянието. Подкрепям Андрей Арнаудов, че макар и изключително важна, политиката е добавена стойност по отношение на живота, а успехът, щастието и спасението на всеки от нас е заложено в самите нас. Уповаването и надеждата именно политиците да донесат промяна в живота на индивида, освен с дълбоки исторически корени, само засилва пасивното обществено поведение и скептицизма към собствените способности.

Задачата на политиците е да създадат условията и да гарантират развитието на държавата във възходяща посока. Нашата задача като граждани е да изискваме, да бъдем обществено активни и с колективните си усилия да заложим основите на промяната. Също така да изпълняваме гражданските си задължения, а първото от тях е да гласуваме на избори.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама