Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Знаете ли, че има кратък период от историята на столицата ни, по време на който тя буквално се мести в Чамкория (днешен Боровец) и държавата се управлява от там? Тази масова евакуация на институции и население се налага заради бомбардировките над София по време на Втората световна война.
Най-мащабният и кървав военен конфликт в историята избухва през септември 1939 г., като не подминава и Балканите. Със своето стратегическо положение България е желан съюзник и за двете воюващи коалиции. Цар Борис III и правителството на проф. Богдан Филов се стремят да запазят неутралитет, но това се оказва невъзможно. Така на 1 март 1941 г. премиерът подписва във Виена протокол за присъединяването на страната ни към Тристранния пакт.
Снимка: Wikipedia
Под натиска на Германия и Италия на 13 декември 1941 г. България обявява символична война на САЩ и Англия. По-голяма част от управляващия елит не подозира, че този акт скоро ще предизвика жестоки поражения в София. През 1943 г. срещу София са насочени въздушни нападения с една-единствена цел – материални и човешки поражения.
Първият удар е по заповед на Лондон. Жестоко звучат приписваните Чърчил слова: „Нужно е да се удари единствено столицата на България, за да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засадят картофи”. Операцията е осъществена под кодовото наименование „Прицел от упор”. Изкопаните в градинките скривалища и импровизираните убежища в мазетата не помагат на столичани – разрушените сгради и загиналите са десетки.
Бомбардировките продължават и през новата 1944 г. Често пъти природата е на страната на столичани -понякога цялото Софийско поле е потънало в мъгла и това възпрепятства съюзническите самолети. Най-кръвопролитна обаче е атаката на 10 януари – върху града се излива дъжд от 1784 бомби. Общественият живот в столицата силно е разстроен. Започва масова евакуация на населението. Само за една седмица над 300 000 жители напускат София. Държавните институции също се изнасят от града и продължават управлението на страната от Чамкория.
Снимка: Wikipedia
Съюзническите самолети хвърлят избухливи писалки, часовници и детски играчки под формата на бомби, от които загиват близо 950 души - предимно цивилни граждани, а ранените са повече от 700. Материалните щети се оценяват на астрономическата сума от 24 милиарда лева. А някои източници твърдят, че Чърчил е посрещнал данните за последствията с думите: „Отлично”.
Безмилостните бомбардировки над София и до ден-днешен остават в историята като символ на варварско отношение към цивилно население. Защото софиянци не са виновни. Това подтиква известни български историци да твърдят, че на подсъдимата скамейка на историята до Хитлер трябва да застане и Чърчил.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Борисовата градина някога е била… гробище
„Хора и улици“: Топ 5 места за Instagram снимки в София
„Хора и улици“: Кои места е посещавал Васил Левски в София?
„Хора и улици“: Защо на „Лъвов мост“ има точно четири лъва?
„Хора и улици“: От всички в София тогава тя беше единственият мъж
„Хора и улици“: Най-мистериозният бункер в София и какво знаем за него
„Хора и улици“: Как се е появила дупката на градинката „Кристал“?
Добави коментар