„Хора и улици“: Когато София беше по-модерна от Цариград

Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.

Как е изглеждала София година след Освобождението - разказва в спомените си Иван Вазов: „Цялата половина на София от конака на изток не съществуваше – това бяха празни места, бунища, бостани, стари къщурки, обкръжени с локви“.

За това една от най-важните задачи по това време било придаването на европейски вид на София. Така за „градский архитектор“ е избран чехът Антонин Вацлав Колар (с рождено име Адолф Колар), който създава план за града и „украшението му като столица“. Първата му задача била почистване на улиците, събаряне на множество паянтови къщи и поправка на калните и непроходими улици. С нея Колар се справя прекрасно и дори си спечелва име на „опитен и енергичен човек“, който смело се изправя срещу лошите предприемачи и дори „бастунът му често играе по техните гърбове“.

Снимка: Военната академия / Wikipedia

По отношение на промяната на града се дискутират различни варианти. Единият е София да не се прави „по американски“, а да се запази старият град, като към него се създаде нова част. Друга идея била да се основе нов град извън стария. Крайният вариант е изпратен за утвърждение на княз Александър Батенберг, като в следващия бюджет за него са предвидени около 48 000 лв. за технически персонал и 18 000 лв. заплата за главния инженер. За сравнение, заплатата на тогавашния кмет на София била 9600 лв. „Кроежът на града се прави по наредбите на г-н Колар. Калните и криви улици скоро ще бъдат чисти и прави булеварди“, пишат по това време световните вестници.

Като архитект Колар застъпва строгите ренесансови форми с богато разнообразие от класически и барокови детайли и орнаменти. Участва и в създаването на първите зелени площи в София.

Освен всичко това той проектира и редица забележителни сгради и обекти в София, които съществуват и до ден-днешен. Сред тях са паметникът на Васил Левски, Офицерският клуб, Софийската гара, първият луксозен хотел в държавата – Гранд хотел „България“, който днес е седалище на ББР, сградата на Министерството на войната и др.

Снимка: БГНЕС

Така малко по малко, благодарение на чешкия архитект, София започва да се превръща в „малката Виена“. Само около две десетилетия по-късно английски писател казва за нашата столица: „Преди войните за София се говореше като град, където се cрещат изток и запад. Сега обаче този град се е така изменил, че Ангора, ако смята да се модернизира, трябва да взима пример от него, а Цариград е изостанал много назад. С други думи, аз считам София като град, в който западът казва сбогом на изтока“.

В наши дни името на Антонин Вацлав Колар не се среща почти никъде. След 1944 г. паметта за него е напълно загубена и изпада в пълна забрава. Днес на негово име е кръстена само една улица, която дори не е в близост до създадените от него забележителни сгради и обекти в центъра на града, а в кв. „Овча купел“. Парадоксът е, че това е улица, осеяна с панелно строителство и грозни ламаринени гаражи.

Още от „Хора и улици“:

„Хора и улици“: В театъра се разнася истеричен женски писък: „Бомба“

„Хора и улици“: С какво НДК бие Айфеловата кула

„Хора и улици“: Когато София се премести в Боровец...

„Хора и улици“: Борисовата градина някога е била… гробище

„Хора и улици“: Топ 5 места за Instagram снимки в София

„Хора и улици“: Кои места е посещавал Васил Левски в София?

„Хора и улици“: Защо на „Лъвов мост“ има точно четири лъва?

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!