Броени дни преди официалното започване на предизборната кампания, родните политици стягат редиците. Oнези, които не останаха доволни след 4 април, решиха да се прегрупират, нарушавайки лични или идеологически принципи. Сред тях са и допълнената коалиция „БСП за България“ и изваденият от раклата „Ляв съюз за чиста и свята република” с участието на Жан Виденов.
Коалиция „БСП за България“
След краха на изборите, Корнелия Нинова сякаш си взе поука и реши да промени своя курс на отрицание спрямо собствените си другари в други партии. При гласуването на новото Изпълнително бюро обаче се лиши от Крум Зарков и Янаки Стоилов, единствените поискали открито оставката й.
Решението на коалицията, включваща БСП, „Комунистическа партия на България“, „Нова зора“, „Екогласност“ и политически клуб „Тракия”, да разшири своя обхват бе преобладаващо успешно, тъй като към нея се включват и партиите АБВ, „Движение на непартийните кандидати” и „Нормална държава”. На преговорите се яви и партията „Движение 21”, но в крайна сметка не се стигна до коалиционно споразумение.
Татяна Дончева поискала прекалено много от БСП
Всеизвестен е фактът, че основните лица на преговарящите всъщност са бивши членове на БСП, които в даден момент са напуснали редиците й поради остри личностни конфликти и несъгласие с партийната линия.
Президентът Георги Първанов и други лица от АБВ, като Румен Петков, бяха премахнати от Националния съвет на левицата, поради системно нарушаване на уставни норми. Може би, алтернативната листа за евроизборите бе просто повод за реакция. Истинската причина се коренеше в противопоставящите се мнения на Сергей Станишев и Георги Първанов. Към този момент, сякаш Станишев е изгубил позиции заради острата си конфронтация и със сегашната лидерка Нинова. В този ред на мисли, не е толкова изненадваща договорката между АБВ и БСП, които се солидаризират с по-консервативни социални възгледи.
Изключването на Георги Кадиев отново бе свързано с АБВ и неговото намерение на местните избори да се изправи срещу вече уволнения от СУ проф. Михаил Мирчев - официален кандидат на БСП тогава. В последствие той основава партията „Нормална държава”.
Третата нова придобивка в коалицията е „Движение на непартийните кандидати”, обявяваща се за редица леви мерки, както и против системата 5G и премахването на партийните субсидии. Преди всичко обаче, буди интерес непартийността на партия с устав и цели за изпълнение.
Четвъртата партия на масата за преговори бе тази на Татяна Дончева. Отново заради остри конфликти и неодобрение към правителството на Орешарски, през 2013 година тя напуска, като партизира своето „Движение 21”. Критиките към връзките на БСП с ДПС и олигархията очевидно вече нямат такава тежест предвид това, че „Движение 21“ си партнира с Мая Манолова, предложила Делян Пеевски за шеф на ДАНС. След като от коалицията „Изправи се! Мутри вън!” радушно отказват да правят промени по състава си, то навярно ролята на Татяна Дончева в преговорите с БСП е била по-скоро с информативна цел. Недопускането на скандал след липсата на договорка между Корнелия Нинова и Татяна Дончева пък говори за оставяне на възможността за следизборни преговори между двете коалиции.
До какво обаче ще доведе тази допълнена коалиция с БСП? Може ли тя да поеме по един истински ляв прогресивен път или ще продължи да лавира в българския битов консерватизъм, отказвайки да приеме левите течения на глобализация и либерализация? С точно тези личности се съмнявам да бъде извършена промяна в курса. Но така или иначе, ако БСП иска да оцелее в дългосрочен план, то ще трябва да се пригоди малко или много към онези трендове на Запад. В противен случай, нови центристки формации ще лишат БСП от нов електорат. Все пак на този етап, ще бъде похвално дори и само положението, в което лидерите на партиите в коалицията не се изпокарат за спомени от миналото.
„Ляв съюз за чиста и свята република” с Жан Виденов
Този път медиите не „гръмнаха” от поредната безсмислена новина, а заради завръщането в политиката на една прекомерно спорна личност - тази на бившия министър-председател Жан Виденов. Недоумението кому беше нужно това все още буди интерес към развитието в тази ситуация. По- младите поколения пък не разбират, защо някой би искал Жан Виденов, след като по време на неговото управление българите едва са издържали семействата си. Дали и колко процента ще откраднат от БСП хората на Виденов, предстои да разберем. Към този момент ми се струва, че съюзът ще събере един системен вот на недоволство, за разлика например от антисистемния протестен вот за партията на Васил Божков.
Освен личността на Жан Виденов, прави впечатление името на този съюз, в което са включени и заветите на Васил Левски. Трябва да се каже, че дори националистическите формации не си позволяват да партизират фигурата на нашия национален герой. През последните години е имало немалко възклицания за партийната употреба на образа на Апостола и трябва да отбележим, че партиите и отделните политици правилно започнаха да внимават, когато се позовават на такива сакрални личности, каквато неминуемо е тази на Васил Левски. Наглостта от това „пришиване” е съизмерима с нивата на хиперинфлация по времето на Виденовата зима.
В този съюз влизат партиите „Български път”, „Българска прогресивна линия”, „Възраждане на отечеството” и „Партия на българските комунисти”. Преди няколко дни съюзът даде пресконференция, като трябва да се отбележи, че един от лидерите му Николай Малинов отсъстваше поради неотложен ангажимент в „Ленинград”- днешен Санкт Петербург. Останалите другари коментираха и темите, които всъщност са ги събрали. Според Иван Атанасов „Ние имаме да върнем България в демократичния път, в която гражданите, фирмите, бизнесът и всички могат да се основават на законите, да отстояват своите интереси и да имат справедлива среда, в която да показват какво могат”. Това звучи донякъде като приемливо шаблонно предизборно изказване, но съпоставено с любовта към Руската федерация, която дори и на хартия вече не е демокрация, звучи доста притеснително. По време на пресконференцията се заговори и за националпатриотизъм в опит да се избегне думата „националсоциализъм”. Нека не забравяме, че комунистическият интернационал обединява комунистите от цял свят, оставяйки на заден план националността. Тази националистическа нотка определено ме навежда на мисълта, че в този съюз лявото ще отстъпи пред вечната любов към Руската федерация. Заявката за преклонение към Москва без отчитане на вече променените реалности на „братска Русия”, които все повече се отдалечават от Маркс и Енгелс мирише на нафталин. Напротив, чрез политиките на Владимир Путин „братска Русия” все повече прилича на един феодално-олигархичен капитализъм. Това положение определено вкарва в мисловен дисонанс всеки, който дръзне да мисли отвъд привидностите и отвъд любовта към пищността на руската култура. Очевидно, Жан Виденов и компания се опитват да преброят гласовете за един референдум за миналото и едно „Времеубежище” ала Георги Господинов. Минало, което е невъзвратимо. Та, като Жан Виденов говори за „майкопродавци, направили правилния цивилизационен избор” е хубаво да се запита, чия майка той предаде първо - родината или идеологията?
И да, на 11 юли стои трудният избор пред соцносталгиците, верни на Столетницата, ама и на Жан Виденов. Още по-труден изглежда изборът и за онези, които линеят за едно модерно ляво, поставящо човека в центъра на един съвременен социален свят и в същото време виждат дясното навсякъде, та дори и в левицата.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар