Телевизията ми дава публичност вече 20 години, но в забързаното ѝ темпо някак си често няма място за общественозначимите въпроси, които наистина ме вълнуват. Затова в рубриката „Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“ ще обръщам специално внимание на теми, които в студиата и в интервютата едва ли ще ме попитат, а ми се струва, че има какво да кажа. Така или иначе в социалните мрежи това вече е масова практика... нека и аз стана част от нея.
В началото искам да ви припомня как завършваше текстът ми миналата седмица: „И още нещо много важно, за да успеем да имаме истинска и качествена промяна, не трябва просто да искаме да накажем лошите, а да имаме концепция за бъдещето си. Концепция за туризма, концепция за демографията, концепция за екологията, концепция за индустрията, концепция за това какво трябва да представлява един модерен политик, концепция за това какво трябва да представлява един модерен гражданин, а това е сложна и времеемка работа“.
„Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“: За очакванията към властта и смяната на чипа
Тази седмица едно събитие отново ми припомни за това, че много често нещата в българския политически живот се случват без точна идея и концепция. Ние, които се занимаваме с телевизия, сме научени, че за да е успешен един продукт, той трябва да има ясна посока и идея. Говоря за шоу програми, риалити, сериали, не за сериозната публицистика. Докато публиката не е наясно точно с жанра и кода на това, което правиш, е много трудно да се влюби в продукцията, която гледа.
Когато започвахме да правим „Фермата“ например, много хора казваха, че ще правим „Биг Брадър“ на село. У нас форматът още не беше познат, а неговият център навсякъде по света е връзката между човека и земята. Но допълнителният акцент може да бъде на много други места.
И между другото в Сърбия да кажем, „Фермата“ е точно „Биг Брадър“ на село – хора, които се напиват, карат се и се обиждат, само че на сръбски. Не че непременно има нещо лошо във формата „Биг Брадър“, но ние бяхме наясно, че ако направим същото и то десетина години по-късно, едва ли ще имаме успех. За това и създадохме различно по своя дух предаване, опитахме се да акцентираме върху любовта към традициите и Родината и за щастие публиката го заобича. Важното е продуктът да има ясен профил. Някой трябва спешно да предаде този урок и на българските политици.
Няма как без да имаш лице и ясна визия хората да те припознаят. Сега ще ви кажа по-конкретно за какво говоря. В предишната предизборна кампания доста често се замислях дали да не гласувам за партия КОД. Класическа дясна партия с доста консервативни, а и националистически послания. Ориентирана преди всичко към градския избирател. Някак си по естествен път се припознах като техен потенциален гласоподавател. И честно казано най-основната причина да не съм дал гласа си за тях е, че не виждах реална възможност да влязат в парламента.
Кубрат Пулев казва до дни дали ще влезе в политиката
Затова и следя КОД сравнително отблизо. Тази седмица цяла България коментираше поканата на Петър Москов към Кубрат Пулев. За да не ме разберете погрешно, първо искам да кажа, че много харесвам Кубрат Пулев. Изключително много уважавам това, което е постигнал, и имайки предвид в какъв спорт се състезава, въпреки че и на мен понякога ми е ставало смешно как се държи преди мач, не намирам подигравките към поведението му за добре аргументирани. Вярвам и в неговата искрена любов към България.
Въпреки това ми се струва маркетингово и концептуално изключително недомислено да направиш флагман на една класическа градска партия точно Кубрат Пулев. Той би паснал почти навсякъде – в „Българските патриоти“, в ГЕРБ, в „Има такъв народ“, във „Възраждане“, та дори и в БСП. И единствените избиратели, които не биха го припознали като свой знаменосец, са тези на КОД и на „Демократична България“. С други думи, дори с изключителната си популярност той да донесе нови избиратели на партията, която иска да го издигне, е много вероятно да откаже тези, които подкрепиха КОД на миналите избори.
Разбирам, че някой е казал на лидерите на партията: „Пичове, трябва ви някое много яко лице, за да вдигнете“, но все си мисля, че малко мисъл и концепция никога не са излишни. И ви казвам всичко това, защото наистина смятам, че българските политици имат плачевна нужда от маркетинг и стратегия. В случая Петър Москов и Пулев са просто един красноречив пример. В крайна сметка звездата отказа, но от цялостното му поведение става кристално ясно, че рано или късно ще е политик. Дано си избере точното място.
И ако това, за което говорихме дотук, е частен случай, то в по-общ смисъл като общество е добре да си стиснем ръцете какво трябва да представлява един лидер на политическа партия, а оттам нататък е хубаво всяка партия да намери своя профил. Аз ще ви дам моите две условия, за да припозная някого за успешен лидер. Не казвам, че е задължително да са верни, просто ви ги предлагам.
Условие №1 е да е създал или управлявал успешно повече от 5 години голяма структура от хора. За предпочитане в частния сектор. Условие №2 е да е създал семейство. Ако ме питате кое от двете е по-важно, то ще ви кажа първото, защото личният живот може да бъде провал по много причини и въпреки това лидерът да бъде успешен. Помислете си за вашите две точки преди да гласувате на 11 юли.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар