Само две донорски ситуации за цялата 2020 година. И едва 16 трансплантации за същата година. Вярно е, че ковид затормози и без това затормозения процес. Но и преди ковида цифрите бяха плачевни.
„До преди пандемията бяхме с три донора на милион население. Което сравнено с Испания, които си бяха поставили за цел да имат 52 донора на милион население. То е несравнимо...“, коментира Сибила Маринова, която е координатор по донорство за област Велико Търново, за БНТ.
Здравният министър с предизвикателство в подкрепа на донорството
Но колкото повече намалява трупното донорство, толкова повече би трябвало да се увеличава броят на живото. Но нищо подобно не се е случило. Тенденцията дори е още по-изненадваща – броят на трансплантациите от жив донор падат, но не и броят на трансплантираните. „Специално тези, които се нуждаят от бъбречна трансплантация, основно отиват към съседни държави. Най-вече в Турция напоследък. Една от основните причини за тях е, че след като нашите лекари специалисти, колкото и да са добри, те имат по две такива операции годишно. Което на практика е нулев опит. Нулев практически опит. Малко или много това води до загуба на способности“, обясни Христина Николова от Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания.
Расте броят на българите с позитивна нагласа към донорство
„Всеки се спасява поединично. Всеки си търси финансиране и иска да отиде в чужбина да трансплантира и тогава да се прибере в България. Лекарите, които трансплантират, нямат нужния опит. Нямат нужния брой операции, които трябва да се случат, за да придобият опит“, заяви Мирослав Митев от Асоциация на чернодробно трансплантираните.
Защо болниците у нас нямат интерес към програмата за донорство?
„Така болните в България отдавна са се отказали да разчитат на помощ у нас. Обръгнаха на непрекъснатата заявка за промяна и липсата на каквато и да е промяна. Дори и след приемането на Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите. С ясно дефинирани пороци, тя трябваше да започне работа. Но не би. И причините нямат нищо общо с ковида“, заяви Сибила Маринова.
Според нея приетата в края на 2019 година финансова рамка и избран координационен съвет е трябвало да отметнат поне един-два организационни проблема. Но някои от посочените в съвета и до този момент дори не са информирани, че са членове. „При това положение няма как да се очаква да е свършил една от най-важните задачи – да задължи директорите на болниците да организират и контролират всичко нужно в случай на донорска ситуация. Да наклони и финансовия интерес натам. Ключов проблем, който блокира донорството от години“, смята Маринова. Тя разказа, че координаторите са ѝ споделили, че за тях това е дейност, която само харчи пари. „Болниците губят, те не си възстановяват напълно разходите и от тези разходи трябва да извадят и пари за труд“. Лечебното заведение, което поддържа донора докато бъде прехвърлен, изразходва тези средства. Когато то бива прехвърлено в другото лечебно заведение, то не получава средства, за да го поддържа.
В чужбина и у нас: Български медици ще се обучават в областта на донорството и трансплантациите
Липсата на интерес от страна на болниците влачи след себе си и всичко останало. Като формалното определяне на комисии за определяне на мозъчна смърт и липса на усилия за обучение на координаторите. Дори и при донорска ситуация, често се оказва, че чакащите в листата вече не са подходящи за трансплантация, защото късно са включени в листата на чакащите. Резултат на недомислено нормативно ограничение.
От Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания смятат, че решението е в прост икономически анализ. Според тях той би трябвало да даде верния отговор и за други редки трансплантации и медицинската им целесъобразност да се извършват у нас. А също и за нуждата да се поддържат няколко трансплантационни центъра, да се прелицензират болниците, да излязат от зоната на здрача и да включат пациентите в контролните механизми. И доверието на хората ще се върне автоматично. Донорството е утеха за близките, от която те имат нужда.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар