Днес се навършват 112 години от рождението на забележителния български писател и драматург Димитър Димов. Ето защо този път ще обърнем поглед назад, за да си спомним за неговия живот и творчество.
„Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи“, пише великият писател в най-известния си роман „Тютюн“.
Животът му е пъстър и наситен с интересни събития, а страстта му към новото и непознатото го следва през целия му път. Известен за него е фактът, че се жени три пъти, пише три романа и три пиеси.
Димов се отличава от основните български класици по онова време, защото изгражда свой индивидуален почерк, разкриващ непознати светове за българската литература.
Роден е на 25 юни 1909 година в Ловеч, а прекарва детството си в бащината къща в Дупница, където живее семейството му. Бащата на автора – Тотю Димов е офицер, който загива на фронта в Междусъюзническата война. А майка му – Веса Харизанова има забележителен афинитет към литературата. Това е предпоставка за целенасочените ѝ опити да превърне сина си в поет или художник.
Реставрират пишещата машина на писателя Димитър Димов
Чудакът, обичащ книгите
Като дете Димитър Димов е определян като „чудак“ от съучениците си. Още от тогава обаче той храни нескрит интерес към книгите, физиката и химията. Наред с това Димов проявява и художествени дарби – често рисува карикатури на учителите си. Тази интровертност се запазва като забележима черта на характера му през целия му живот.
До 10-годишна възраст Димов учи в Дупница. След смъртта на баща му през 1918 година майка му се омъжва повторно за Руси Генев – също офицер. Няколко години по-късно семейството се премества в София. Там вторият му баща започва работа като тютюнев експерт. Димов успява да наблюдава отблизо дейността на работниците, както и условията, при които протича работният процес в тютюневите складове. Години по-късно той се вдъхновява от това и пише най-известната си творба - „Тютюн“.
Образованието си Димитър Димов получава първоначално в училище „Априлов“, а впоследствие завършва Първа мъжка гимназия, която завършва през 1928 година. След това той се насочва към Ветеринарномедицинския факултет на СУ, но след края на първия семестър по настояване на втория си баща се прехвърля в Юридическия факултет. Опитът му да следва право не е увенчан с успех и Димов отново се връща към ветеринарната медицина. През 1934 година се дипломира успешно. След това работи в София, Бургас, Кнежа и други градове в страната. През 1943 година заминава на специализация в Испания в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“.
Интересен факт от родословието на Димитър Димов е родствената му връзка по майчина линия с бележития български революционер Яне Сандански. Дълго време творецът събира сведения за него с намерението да опише живота му в книга, но така и не успява да изпълни това свое намерение.
Любовта на Димов към три красиви жени
През 1944 година Димов се връща в България като сключва брак с първата си съпруга – Нели Доспевска. Той я кани да се видят пред църквата в Дупница и там неочаквано ѝ прави предложение за брак. Тя приема и от нея има дъщеря – Сибила.
Малко по-късно се влюбва отново, но в младата актриса Лена Левчева. Те се срещат неочаквано, когато тя се явява на прослушване за ролята на Ирина във филма „Тютюн“. По това време Димов все още има брак с Доспевска, но се развеждат и малко по-късно се жени за Лечева, въпреки 18- годишната им разлика. Бракът им обаче не продължава дълго време.
Третият брак на твореца е с Лиляна Бушева - преподавателка по пиано в Хореографското училище. Димов я среща в зряла възраст, но тя била 22 години по-млада. Първоначално Лиляна отказала да се омъжи за него, но след това размислила и приела. По това време Димитър Димов вече се бил наложил като писател и много хора го знаели. От този брак се ражда и втората му дъщеря - Теодора Димова, която по-късно последва неговия път и става писателка.
Емблематичната вила на писателя Димитър Димов в „Лозенец“ вече е минало
Новият лъч светлина в българската литература
Литературното наследство на Димитър Димов не е много голямо, но оставя богат, радикално различен принос в белетристиката. Творбите на талантливия писател, които добиват най-широка популярност, са романите: „Поручик Бенц“, „Осъдени души“ и „Тютюн“, издаден в две версии.
В първия му роман „Поручик Бенц“ (1938 година) се наблюдават тематики, образи и мотиви, които са напълно нови за българската литература до това време, както и за българското общество като цяло. Той включва в себе си парадоксалното съчетание между невинност и порочност, преплетени в големи лични качества и морална деградация.
Във втория му роман „Осъдени души“, написан през 1945 година, Димов доразвива и налага още по силно своя стил на писане. Идеята за написването на този роман идва, когато той живее в Испания. По това време там обстановката е твърде сложна поради току-що приключилата Гражданска война. А именно сблъсъкът на различни възгледи за устройството на обществото, както и проблемите извън политическата страна на конфликта, са предпоставките, които дават почва на автора да развие идеята си за „осъдените души“ в обществото.
Третият роман на Димов е един от най-четените в българската литература. В романа „Тютюн“ писателят разглежда морала на българското общество в годините на Втората световна война. Няколко месеца поред Димовото произведение постига широк успех, но по-късно започват и критиките. Повлиян от тях Димов решава да пренапише романа и през 1954 година излиза неговата втора редакция. Обемът му е увеличен с 260 страници, като е въведен и нов персонаж – Лила - която да служи като положителен контрапункт на Ирина. Едва през 1990 година романът „Тютюн“ излиза отново в автентичния си вид. След това обаче писателят окончателно се отказва да пише романи и продължава художественото си творчество с написването на няколко пиеси – „Жени с минало“, „Виновният“, „Почивка в Арко Ирис“, а последната му творба е пътеписът „Юлска зима“ от 1966 година.
Димитър Димов умира внезапно на 1 април 1966 година по време на командировка в Букурещ, където е начело на българска писателска делегация. Причината за смъртта му е масивен инсулт.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар