„Има такъв народ”: голямата картина

В политиката винаги са били важни детайлите, кой кой е и тънкостите в биографиите. Вчера обаче си проличаха и основните щрихи на голямата картина и именно те направиха впечатление и на не чак толкова заинтересованите от политика.

Отвъд реалността на кабеларката

За разлика от своите кумири Доган и Царя лидерът на партията ИТН Слави Трифонов изгуби връзката с реалността със завидна скорост. Браво на Слави, изпревари Борисов и в това отношение. „Промяна, а не подмяна“ беше едно от най-тиражираните послания на протестите през изминалата година. Слави предложи от второто, защото не пожела да усети лично настроенията на площада. Успешен ход бе вкарването на ИТН в групата на т.н. партии на протеста въпреки, че само няколко журналисти и оператори на ТВ 7/8 бяха забелязани като отразяващи случващото се. Къде заради самозабрава, къде заради задкулисни бизнес обвързаности Слави предложи нова подмяна. Несъмнено имаше индикации за неразбирането на демократичните процеси от страна на лидера на тази партия, но с оповестяването на проектокабинета преди края на официалното преброяване на гласовете, както и преди встъпването на новите депутати в Народното събрание от трибуната на кабеларката, той закова болезнен пирон в ковчега на публичния си образ. И въпреки постоянните обяснения, че Народното събрание, а не министър-председателят е най-важен, това му действие подсказа обратното. Явно цялото това говорене за важността на Народното събрание е било подготовка за наглостта, която едни други сценаристи се опитват да прокарат безпроблемно. Нека все пак да припомним, че една от основните функции на парламента е конститутивната, т.е. правото на НС да сформира правителство след следизборни дебати и коалиционни споразумения на базата на политики. С вчерашната си заявка, той очевидно ще откаже и дебат по въпросните политики, неотчитайкии вота на мнозинството гласували.

Експертността в ролята на тоалетна хартия

Въпреки реалистичните предупреждения на редица политолози и други анализатори, сякаш цялостното недоверие към експертността даде своето отражение във вота на гражданите. Експертността, чиято тежест бе заменена с подлост именно по времето на Царя, който отвори широко вратите на администрацията за ДПС. Най-интересното е, че царското пиколо, изпълнило тази роля, е предложението на ИТН за министър-председател. Николай Василев е бил зам.министър-председател и министър на администрацията по времето на Царя. Странно съвпадение, а? Ако някой все още не е разбрал, че в България управлява този, който владее администрацията е крайно време да го осъзнае. И ако ИТН все обещаваше, че няма да колаборира с партиите на статуквото, то беше глупост да предложи кадър, принадлежащ на едно друго статукво, чието официален преносител дори изчезна от партийната карта на България.

Слави няма да прави коалиция, избрал е за премиер Николай Василев

Да, безспорно експертите (не партийните ренегати на Слави) са в шок от хвърлената бомба срещу демокрацията ни. Никой не допускаше, че заявките на лидера на ИТН ще са толкова откъснати от държавническото поведение. Мнозина сигурно се чувстват виновни за лансираната теза, че след 11 юли трябва да има правителство. Истината е, че всички обясняваха ситуацията като разрешима единствено след добре изработено коалиционно споразумение. Общество също бе възприело идеята, че партиите ще трябва да се сработят, а не да се налагат еднолично една на друга. Та нали от това бягахме? Освен експертите, това предполагат и самите изборни резултати. Излиза, че или от ИТН не са разбрали, или демагогията и ласките на задкулисни кръгове са взели превес. Има ли нещо различно от лансирането на Царя и Борисов спрямо Трифонов? Има и то е в броя гласове, което трябваше да подскаже на тези в сянка, че печелившият ход изискваше наложително прецизно дърпане на конците, а не опит за махленско налагане на безалтернативност. Добрата новина е, че тримата от служебния кабинет отказаха да бъдат част от този цирк и че все пак не може да се разчита толкова много на късата памет. Тя изглежда вече не е толкова работещ инструмент и реакциите след вчера заляха медийното пространство.

Фалстарт в чужбина

Въпреки неоспоримата първа позиция спрямо гласовете подадени от чужбина, станахме свидетели на един фалстарт именно извън пределите на България. Ако досегашните ни спасители до голяма степен започваха своята кариера с голяма доза доверие и разпознаваемост сред европейската политическа сцена, както и тази на САЩ и Руската федерация, то Слави получи негативи още с първото си интервю за френската медия. За разлика от политическото представителство, европейската преса реагира светкавично на червената лапмпичка, която светна заради прекомерно клишираното поведение на популист, който сякаш иска да изкара дивиденти и от това, че някой чуждестранни медии го оплюха без свян. Разбира се, че не е адекватно да се слага на медиите както Борисов в зората на кариерата си, но от друга страна това поведение сякаш подсказва задълбочаването на политическата криза в България, което допълнително я делегитимира на европейската сцена.

Слави Трифонов поправи „Монд“: Аз съм защитник на семейните ценности

Поемане на отговорност или бягство от нея?

Бих казала, че към този момент Слави и компания се опитват да опипат почвата. На самите кандидат министри им бе забранено да говорят още в самото начало. В този ред на мисли, забраната, която Борисов наложи на Данаил Кирилов да пише в социалните мрежи, изглежда като смешен виц. „Ще ви кажем какво ще правим” вече все повече изглежда като изчакване за команда, а не съспенс в шоу. Неодобрението на този проектокабинет ще позволи на Слави да изръси поредното популистко изкаване в стил „Ето, поех отговорността. Вие не я щете, оправяйте се. Видя се, че само ИТН е против статуквото”. Ако пък този кабинет бъде подкрепен без условия от партиите, включително и тези на статуквото, в името на някаква прословута „стабилност“, то те ще загубят голяма част от доверието в електоратите си. Трябва да припомним, че гласуването в пленарна зала се случва с мнозинство, но Конституцията не го е определила. Това означава, че едно такова решение може да бъде взето и с минимален кворум, а не единствено чрез квалифицирано или абсолютно мнозинство. Ако някоя партия реши да отсъства, може съществено да повлияе на кворума и резултатите от гласуването. И това би било не знак на протест, а беззъба реакция. Отговорността е хлъзгаво нещо, което изисква принципна категоричност, съобразена с обстоятелствата. Слави вече няколко пъти доказа, че не може да я носи спрямо държавата. А експертността и образованието не са гарант за почтеност в политиката. Да, политиката е шоу, но не по мярата на всеки.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!