Лидия Йорданова: Българите искат да се скъса със сенчестата политика на кукловодите

11:00, 17 юли 21 / Новият парламент 25 1595 Шрифт:
Биляна Иванова

Изборите минаха, а въпросите стават все повече. Имаме нов победител и различно разпределение на силите в новия парламент. С Лидия Йорданова, собственик и управител на „Екзакта Рисърч Груп“, разговаряме за ниската избирателна активност, епохата ГЕРБ, мостовете между т.нар. протестни партии и задава ли се политическа криза.

Чисто статистически последните избори са с най-ниската избирателна активност от 1989 година насам. Звучи наивно да обвиняваме лятото и морето за това, че по-голямата част от хората не гласуват. Къде се корени проблемът?

Звучи несериозно да обясняваме активността на вота от 11 юли главно с отпускарския сезон, въпреки че нашите изследвания за отдиха на българите показват, че краткият уикенд туризъм е все по-популярен сред мобилните по-млади българи със среден и висок стандарт.

Социологическата агенция, на която съм собственик – „Екзакта Рисърч Груп”, измери към 5 юли в национално изследване декларативна активност от 48%, която определено беше по-ниска в сравнение с активността на вота от 4 април. По данни от вторичния ни анализ допуснахме, че емоционалният вот от 4 април ще се свие на 11 юли. В изследването ни - шест дни преди изборите, установихме, че една четвърт от българите се притесняваха дали ще се справят с машинното гласуване, въпреки широката разяснителна кампания на ЦИК, на медиите и на самите партии. Данните ни показваха, че по-често се притесняват хора на възраст над 60 години (43% от тях) и нискообразовани българи -72% от хората с основно образование у нас. Прочитът на данните по електорати загатваше, че най-изразителни са страховете от справяне с машинното гласуване сред избирателите на БСП и на ДПС. Така, че нека няма изненадани от малко по-ниските резултати, които получиха БСП и ДПС. Част от тези резултати, освен на всичко останало, се дължат и на опасенията от гласуването с машиниСлед тези избори публичното пространство изобилстваше с коментари за честността на вота и успеваемостта на българите с машинния вот. Поне 5% от българите обаче не гласуваха именно защото решиха, че няма да се справят. Технологията на вота определено доведе до „престижни съображения” за отказ от вот сред част от възрастните и необразовани хора. Това следва да бъде в полезрението на политиците преди следващи избори.

Имаше българи, които изглежда изпитаха самоуспокоение, че политическите цели, към които се стремят, са до голяма степен постигнати и това също доведе до по-ниска активност.

Съществуваха очаквания, че конформисткият вот ще се ориентира изцяло към евентуалния победител, но тези очаквания се осъществиха частично. Профилът на подкрепата за коалиция ГЕРБ-СДС не подсказваше преди вота те да са загубили драматично доверието на заможните и образовани българи от големите градове, които през последните години бяха техен традиционен електорат.

За пръв път имаме загуба на ГЕРБ на парламентарни избори. Можем ли да говорим за края на една епоха? Какъв е шансът на партията на Бойко Борисов отново да е първа политическа сила при едни предполагаеми нови избори?

Екзакта“ не се затрудни да посочи победителя в рамките на националния вот на 11 юли на територията на България. В последното си изследване от 5 юли ние получихме преднина от 0.6% за ГЕРБ пред ИТН, като изрично споменахме, че провеждаме изследванията си на само територията на страната, без да мерим вота от чужбина.

Ако има край на нещо след тези избори, това със сигурност ще е краят на възможността да се управлява както досега. В този смисъл може да се говори за край на епохата на досегашния управленски стил.

Реакцията на общественото мнение спрямо работата на служебния кабинет, по данни на Екзакта“ от национално изследване през юни, показа, че 66% от българите одобряват „изсветляването на управленските практики от последните години”. В същото време голямата част от същите тези хора правят уговорката, че приемат единствено законосъобразни действия, лишени от демонстрация на реваншизъм. При подобни обществени нагласи, занапред са обречени на неуспех усилията да се извличат политически дивиденти от реваншистки действияБългарите очакват на некоректните политически действия да се противопоставят законово аргументирани действия, а не озлобление, реваншизъм и политическо преследване. Защото в противен случай расте подозрителността, че се следва максимата „Стани, да седна”, което работи срещу всяко следващо управление.

Служебният кабинет върна чрез част от своите министри (главно тези от икономическия екип) усещането за нормалност и порядъчност, но в същото време други министри от този кабинет зададоха тон на реваншизъм и политическа саморазправа по оценка на хората. 

Всяка партия, включително и тази на Бойко Борисов, би могла занапред да подобри политическото си представяне, ако извади поуки от случващото се. На тези избори ГЕРБ понесе поражения, които могат да разбудят политическите й инстинкти за оцеляване или могат да доведат до негативен тренд за партията. Без съмнение, шансовете на Бойко Борисов и на ГЕРБ биха нараснали, ако не се случи политическото взаимодействие между партиите на протеста.

Всички в момента се интересуват от разнобоя между протестните партии. Слави Трифонов сякаш постави останалите в цугцванг- или в безизходно положение, в което, ако не подкрепят неговия кабинет ще се стигне до нови избори и той няма да е виновен. Има ли, според вас, вариант ИТН, ДБ и ИСМВ да успеят да построят мостове помежду си или по-вероятно е отново да се повтори патовата ситуация от предишния път?

За да отговоря на въпроса Ви, бих искала да хвърля повече светлина върху взаимоотношенията между партиите на протеста в периода след 4 април. Изследванията на „Екзакта“ в периода между 4 април и 11 юли показваха повече толерантност и търпимост между ИТН и ДБ отколкото на двете формации поотделно спрямо ИСМВ.

От началото на кампанията за вота на 11 юли данните ни регистрираха разширяване на политическото влияние на ИТН и особено на ДБ, но също така и липса на динамика в електоралния статус на ИСМВ.

„Екзакта“: „Има такъв народ“ и „Демократична България“ разширяват електоралното си влияние

ИСМВ имаха сравнително мек електорат, част от който се колебаеше дали да не подкрепи ИТН, и след като социолози обявиха ИТН за очакван победител, хората около Мая Манолова определено са положили неимоверни усилия, за да запазят електората си.

На 11 юли ДБ реално разшири политическото си влияние, макар че не достигна оптималния си резултат, който според данните на „Екзакта“ можеше значително да надхвърли 13%. Немалко разочаровани от Слави Трифонов избиратели бяха готови да се прелеят в ДБ непосредствено преди вота, но обявяването на ИТН за очакван победител намали шанса на десните да приемат в своите редици разочаровани избиратели от останалите две протестни формации.

Отделно от това, част от конформисткия вот се ориентира към очаквания победител и стабилизира формацията на Трифонов.

Анонсираният от Слави Трифонов кабинет, преди ЦИК да е обявила окончателните резултати от вота, постави в ступор останалите партии на протеста. Тонът на комуникация между трите формации стана по-критичен, при което за наблюдателния българин не останаха тайна аргументите на партиите на протеста. Стигна се до проблематизиране на съпричастността на ИТН към протеста. Оттеглянето на Николай Василев като кандидат за премиер на ИТН не се приема еднозначно и подхранва допускането, че залогът за ИТН е много голям и недотам прозрачен.

Мостовете между партиите на протеста преминават на първо време през подкрепата или неподкрепата за кабинет на ИТН. Ако подобна подкрепа не бъде получена, стои под въпрос постигането на консенсус по формулата на управление с участието на протестните формации (с или без някоя от традиционните партии).

Служебният кабинет в лицето на икономическия си екип успя да постигне усещане за управленска нормалност и това се хареса на немалко българи. Смятам, че хората гледат на изборите все повече като на крачки в правилната посока, без да очакват решенията да дойдат с „магическа пръчка”. Българите имат търпението да извървят пътя към законност, към управленска и политическа нормалност, към честни избори и към модерна политика обърната към хората.

Не мисля, че ако се отиде на скорошни следващи избори, ще има поредна патова ситуация. Най-малкото защото рефлексите за оцеляване на политическите елити ще работят срещу подобно развитие.

Задава ли се сериозна политическа криза, ако кабинетът на Слави Трифонов не получи подкрепа? Скоро трябва да бъде приет бюджетът за следващата година, например, а за да се случи това, трябва да има работещо Народно събрание. Задават се и президентски избори.

В България има немалко сериозни политици, за които задачите пред държавата са на дневен ред и които не биха допуснали криза, която да се измерва с рухване на държавността.

Подкрепата за кабинет на Слави Трифонов очевидно е решение с ограничен хоризонт. Внимателно трябва да преценим аргументите, с които той е подкрепян или отхвърлян от ДБ и ИСМВ, защото тези аргументи ще показват преодолимите и непреодолимите противоречия между партиите на протеста. ИТН може да задържи сегашния размер на електората си единствено на цената на участие във властта, но интересите на останалите две партии на протеста също включват забележимо присъствие във властта, за да оцелеят и да се развиват. Традиционните партии пък имат нужда от време, за да се окопитят и да променят визията и посланията си. Едно е сигурно - българите искат да се скъса със сенчестата политика на кукловодите. И няма да се уморят да дават вота си за тази цел. Очаквам президентските избори също да са крачка в тази посока.

Може ли да си позволи България избори до дупка?

Никоя демокрация не може да си позволи да се компрометира като влиза в спиралата на перманентна кампания и често повтарящ се вот. „Изборите до дупка” са феномен, който говори за безпомощност на политическите елити и на избирателите. Ситуацията у нас не е такава и дори да минем през няколко избори, ще го направим със съзнанието, че макар и в няколко стъпки вървим по верния път към търсената промяна. Засега е налице търпение да се извърви пътя.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама