Поглед назад: „Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си“

Всички сме чували думите на непреклонния Апостол на свободата Васил Левски: „Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си“. Те са част от завета му до Панайот Хитов през пролетта на 1868 г. и свидетелстват за готовността му да се поеме по нов път за постигане на желаната цел - свободата.

Едва ли има българин, който да не свързва борбата за свобода именно с името на Левски. Днес се навършват 185 години от рождението му и макар да има множество литературни творби и паметници, посветени на него, ще обърнем отново поглед назад, за да си спомним за живота и делото му. Защото нашата история ни определя като българи.

Васил Иванов Кунчев, по-известен като Левски, е идеолог и организатор на българската национална революция. Той е и основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. 

Левски е роден на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 г. в Карлово. През 1845 г. започва образованието си в килийното училище в родния си град, а година по-късно учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години остава без баща и вуйчо му Василий Караиванов започва да се грижи за него. В периода 1852-1854 г. той живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. 

През 1856-1857 г. Левски учи в свещеническото училище на даскал Иванов в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий. Ръкоположен е и за йеродякон и става църковен певец в храм „Света Богородица“ в Карлово. А в края на 1861 г. напуска манастира с единствената цел -  да се посвети на народното дело. Левски заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Започва да опознава българската емиграция и нейните бунтовнически среди.

Интересен факт е, че името Левски всъщност означава „лъвски“ и идва след направения от него лъвски скок в Сърбия по време на тогавашните военни учения. Той оказва влияние на Раковски, като се възприемат вече идеите за организиране на въстание, чрез по-малки чети разпръснати на много места. Легията се разваля и Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

На Великден през 1864 г. в Сопот Васил отрязва дългите си монашески коси и става мирски дякон на свободата – Васил Левски.

През 1866 г. Левски се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и се среща с Раковски. Именно по негово предложение той става знаменосец в четата на Панайот Хитов. Те правят поход в Балкана, след това преминават в Сърбия, във Втората Българска Легия, но скоро и тя е разформирована. 

Левски заболява тежко и два месеца не предприема никакви действия. Вместо това той преосмисля делата си досега и изпраща въпросното писмо до Панайот Хитов, в което изрича паметните си слова, показващи неговата отдаденост към свободата на България. В следващите години посвещава живота си на идеята, че страната ни не трябва да разчита на външна помощ, ако иска да постигне национално освобождение. Започва период на обикаляне из родината и създаване на тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт.

Левски е бил майстор в маскировката и е използвал много псевдоними. Въпреки това е заловен през 1872 г. Има много версии дали е бил предаден от някой от съмишлениците си. И до днес се спекулира дали наистина Димитър Николов, по-известен като Димитър Общи, е виновникът за това. 

Според сведенията той организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Димитър не успява да извърши обира и залавят него и съучастниците му. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези. Как и от къде се сдобиват с нея и информацията е трудно да се каже и до днес. 

Левски е заловен на 27 декември от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Впоследствие е отведен в София, където е предаден на съд. Издават му смъртна присъда година по-късно на 14 януари. Изпълнена е броени след това - на 19 февруари в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на столицата, където е издигнат негов паметник.

Съществува известно разминаване в датата на смъртта на Левски. Именно затова има две възпоменателни церемонии - както на 18 февруари, така ден по-късно - на 19 февруари.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!