Поглед назад: Не е измислица морето и щастието съществува!

09:45, 27 юли 22 / Поглед назад 25 9267 Шрифт:
Ирина Иванова Автор: Ирина Иванова

Приемам възхитителния риск

да бъда жив, не някакъв излишен

и мъртъв Христо Фотев да съм аз:

Но българин. И жител

на Бургас…

На днешната дата преди 20 години от този свят си е отишъл Христо Фотев. 

Макар да е роден в Истанбул, на метри от Босфора, Бургас винаги е бил по-близък до сърцето му. Именно затова за себе си той пише: „Роден в Истанбул....Но българин. И жител на Бургас“. Със същата любов и топлина му отвръщат и бургазлии. Авторът на едни от най-нежните стихотворения в българската литература винаги е бил специален за всеки, роден в морския град. А неговите стихове могат да се видят, вградени в настилката на улиците. 

Христо като Христос

Той е второто дете в семейството, след брат му Георги. Майка му Руска разказва приживе, че той се е родил слабичък и дребен, а заради ранната му поява на бял свят оцеляването му било под въпрос. Първоначално името, което му дали родителите му било гръцко, заради молба на съседка в квартала. В следродилна треска обаче тя сънувала Исус Христос, който ѝ казал, че детето ще живее, но трябва да бъде кръстено, а след това ще се прослави. За да спаси бебето Руска го кръщава на Христос - Христо. 

През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала - махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище „Д-р Петър Берон“ в Бургас. Мечтата му е била Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“, а две години по-късно става редактор на многотиражката на мина „Черно море“. Автор е на повече от 20 книги, носител е на 5 големи награди, получава признание още с първата си дебютна книга и година след нея става член на Съюза на българските писатели.

Мълчаливецът с поетичните бисери

Наричан е „мълчаливецът с поетичните бисери“, защото написаните от него стихове говорят повече от изречените думи. Майсторските нежни слова докосват душата и остават завинаги там. Неслучайно стихотворенията му продължават живота си и днес, с все същата актуалност и дълбочина. А с „Колко си хубава…“ не един или двама мъже са опитвали да спечелят сърцата на мечтаните за тях момичета.

Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление. Доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето и любовта е централен философско-поетичен символ в лириката му.

Първата си стихосбирка – „Баладично пътуване“, издава през 1961 г. Още дебютната му книга получава признание и на следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на „Баладично пътуване“ става драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели.

След близо десетгодишно мълчание през 1978 г. поетът издава „Обещание за поезия“. През 1981 г. издава две стихосбирки: „Литургия за делфините“ и „Спомен за един жив“. Три години по-късно събира своите избрани стихове в „Словесен пейзаж“. През 1989 г. излиза сборникът му с поеми „Венецианска нощ“.

От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на Бургаския театър „Адриана Будевска“.

Христо Фотев е откривател и на таланта на великата поетеса Петя Дубарова. Той е и един от нейните духовни наставници. „Почти непоносимо ми е да говоря за Петя Дубарова в минало време. И няма да говоря в минало време за нея – нейните прекрасни стихотворения и моето отчаяние във въздуха, в който още вибрира крехкото дихание на устните й, ми забраняват това… Понякога трябва да се надигна на пръсти, за да я погледна в очите“, пише той за нея. 

„Чакам да ми се обади Бог...“

Преди време авторът споделя: „Чакам да ми се обади Бог...“. Тогава думите му за края се възприемат двусмислено - нов брилянтен стих или част от скритите мисли на поета, припомня БТА във възпоменание за твореца. Призивът от Бог обаче не закъснява и той си отива от този свят на 27 юли през 2002 г., все така тихо и мълчаливо. Фотев и съпругата му Виолета се приготвяли да заминат за любимото на поета село Равадиново край Бургас, но смъртта не му позволила да види отново морето през прозореца на обикновения им селски дом. В един от своите стихове той пише:

Убива ме такава пустота.

Една и съща вечно топла къща.

Единственото нещо на света,

което в стихове не се превръща.

Христо Фотев написа много, но не живя дълго. Отиде си на 68 години на 27 юли, през 2002 г. Тихо и изненадващо. Стана толкова внезапно, че не можахме дори да се простим. Питате ме за последната му воля? Не знам, той не мислеше, че ще умре. Искаше да живее, споделя Виолета Фотева.

Малко преди да почине, той се е подготвял за участие във филма на Румяна Петкова „Другият наш възможен живот“. Трябвало е да прочете в кадър свои любовни стихове за фон на романтичната история, срещнала отново на екрана Ваня Цветкова и Иван Иванов… Но, както обичаше да казва с въздишка поетът - „Се ла ви!

Днес си спомняме за великия поет с едно от най-запомнящите му се стихотворения „Измислица ли е морето?“. 

ИЗМИСЛИЦА ЛИ Е МОРЕТО?...

Измислица ли е морето?

И щастието ли? Не вярвайте!

Не вярвайте на капитаните,

които го продадоха!

Не вярвайте и на проститутките

които го забравиха!

Не вярвайте и на поетите

които го изгубиха!

Не е измислица морето

и щастието съществува!

 

Достатъчно е да се вслушате

във тишината на сърцето си.

Достатъчно е да протегнете

ръката си, да се усмихнете

на някого и да му върнете

отнетото от капитаните

и проститутките-

о, мъничко

от вярата си във дърветата,

във най-щастливите предчувствия,

във поздравите на другарите,

във делниците и светкавично

вий ще намерите морето...

Най-синьото и най-лъчистото

ще се усмихне във очите ви.

И портокаловото слънце

ще ви замести капитанската

фуражка, капитане мой!

Здравейте, капитане мой!

Не е измислица морето

и щастието съществува!

 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Напишете коментар
Коментари: 2
1 Harryswisa 21:06, 05 апр 23


Helpful material. Appreciate it!
thesis of an essay thesis titles essay thesis essay thesis

2 Nathantourf 19:53, 09 апр 23


Whoa a lot of great knowledge!
craigslist essay writer writing argumentative essay which question can help a writer revise an argumentative essay

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама