ГЕРБ и БСП с по-голяма подкрепа в секциите с хартиен вот

21:00, 27 юли 21 / Политика 25 1750 Шрифт:
Ирина Иванова

В секциите, в които се е гласувало с хартиени бюлетини, ГЕРБ-СДС и БСП са получили с по 6% повече гласове, отколкото в тези с машинен вот. Това сочи анализ на Института за развитие на публичната среда, който се базира на официалните данни от ЦИК. Ако се вземат предвид само тези гласове, ГЕРБ-СДС биха спечелили с 29.86% (при 23.21% на изборите), следвани от БСП с малко над 19% (13.22% реално).

Проблеми с машините: В 52 секции в страната са преминали на хартиен вот

ДПС също се радват на по-висока подкрепа в „хартиените” секции, а формациите „Има такъв народ“ и „Демократична България“ привличат по-малък дял от гласовете в тях.

Снимка: Институт за развитие на публичната среда

Според Института в България с хартиени бюлетини се е гласувало в 2495 секции. В избирателните списъци на тези секции е имало общо 327 425 души. От протоколите на комисиите става ясно, че по време на изборния ден са дописани още 18 438 души. Броят на подадените гласове е 186 815 – т.е. избирателната активност в тези секции е била 54.01%.

Секцията, в която най-много избиратели са гласували с бюлетини, е в с. Въглен (община Аксаково, област Варна). В нея от общо 862 души по списък, 370 са упражнили правото си на глас. Интересно е, че в тази секция не е имало поставена машина за гласуване, въпреки че вписаните в избирателния списък значително надвишават прага от 300 души. Същата е била ситуацията в с. Въглен и на изборите през месец април, когато отново са се ползвали хартиени бюлетини, а в секцията гласуват 471 избиратели от 871 по списък. Според критериите на ЦИК за изборите през юли секцията във Въглен дори трябваше да е оборудвана с две машини. Това става ясно от база данни, публикувана от ЦИК (в раздел ), съгласно която по две машинни устройства следва да има в 1 115 секции, в които през април са гласували повече от 424 избиратели.

Изборните куриози: Шамар, борба с машините и фото бомба

Всъщност анализ на данните с изборните резултати от 11-и юли показва, че 83 от секциите с хартиени бюлетини са били с 300 и повече избиратели по списък. Някои от тях са били в лечебни заведения, но в останалите според Изборния кодекс трябва да е проведено машинно гласуване. Това обаче не се е случило. От документите, публикувани на страницата на ЦИК, не стават ясни причините за това. Общо имащите право на глас в тези 83 секции са били 28 591 души или средно по 344 на секция.

Снимка: Институт за развитие на публичната среда

Машинното гласуване

Машинно гласуване на територията на страната се проведе в 9 401 секции. В техните списъци беше включен основният дял от избирателите в страната – общо 6 258 078 души. Допълнително, в изборния ден комисиите са дописали още 56 770 имащи право на глас. В тези секции са дали вота си 2 400 252 души, което прави избирателната активност в тях 38.01 %.

При проверка на Института за развитие на публичната среда шесте партии в настоящия парламент са получили общо 2 113 088 (или 89.22 %). Следващата графика представя подробна информация за секциите с машини.

В секциите с машинно гласуване имаме разпределение на вота, което е почти идентично с това от крайните изборни резултати. Активността в тях обаче е по-ниска в сравнение с „хартиените”. Причините за разликата в активността може да са различни. Анализатори считат, че част от избирателите може да са се въздържали да дадат своя вот поради въвеждането на задължително машинно гласуване в секциите с над 300 души по списък (каквито са повечето в страната). Подобна теза се подкрепя от поглед върху избирателната активност през април в секциите, където отново се е гласувало само с хартиени бюлетини. Тогава те са били 2 596 (в това число не са включени 484 мобилни секции) и в тях гласа си са подали 202 362 избиратели от общо 342 610 по списък. Така избирателната активност на предишните парламентарни избори там е била 59.06%. Явно е, че спадът в активността е по-малък, отколкото общия за страната.

Като причина за по-ниската избирателна активност експерти посочват и факта, че изборите бяха проведени в сезона на отпуските през лятото. В допълнение, по време на предизборната кампания правоохранителните органи бяха особено активни, като техните действия се споменават като причина за намаляване на гласовете, подавани в секции в риск от контролиран вот.

Все пак не може да бъде даден категоричен отговор за това какви са причините (и каква е тяхната тежест) за намалялата с почти 10 % избирателна активност в сравнение с изборите от април. Според екипа ни следва да се направи задълбочен анализ на причините довели до понижената избирателна активност. Само на базата на такъв ще може да се организира информационна кампания, която да отговаря на нуждите на избирателите, за да могат те да се включат в последващи избори. Именно по този начин ще се прекратят и спекулациите относно рекордно ниския брой гласували на 11-и юли, коментират от Института.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама