„Хора и улици“: Три любовни истории от жълтите павета

Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.

„Лятото – сезон на любовта, случват се най-сладките неща“, изпя преди време голямата Кристина Димитрова. Именно горещите дни и нощи са поводът да обърнем романтичен поглед към софийските улици, приютили не една или две големи любови, които ще останат завинаги красива част от родната история.

Турският Ромео и българската Жулиета

Едва ли има човек, който да не е чувал за създателя на модерната турска държава – Кемал Ататюрк. Знаете ли обаче, че най-голямата му любов е българката Димитрина Ковачева, наричана Мити?

Бащата на турците пристига в София като военен аташе през 1913 г., когато е на 32 години, без да знае, че съдбата му е подготвила може би най-красивата изненада. Тя идва година по-късно, когато в едно казино се запознава с 23-годишната красавица, дъщеря на български генерал. Той се влюбил от пръв поглед в лъчезарната и интелигентна руса хубавица, а и тя не останала безразлична.

С разрешение на баща ѝ двамата започват да прекарват заедно всяка свободна минута. Когато обаче Ататюрк иска ръката ѝ, генералът отказва. Причината – различната вяра. Турският Ромео и българската Жулиета обаче продължават да се срещат тайно, докато той не се връща в родината си, за да се включи в Първата световна война.

„Ти и само ти ще останеш жената на моя живот“, казал ѝ той на сбогуване. Двамата не се срещат никога повече, но последните думи на 80-годишната Мити преди да си отиде от този свят са: „Тази нощ сънувах Кемал…“.

Любовта, която победи църквата

Тя е 20-годишна, умна, красива и одухотворена принцеса. Той е на 33, мъдър и безстрашен цар. Тя се влюбва в него заради мъжествеността и уравновесеността, а той е пленен от чара и чувството ѝ за хумор. Тя е Йоанна – дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III, a той – българският цар Борис III.

Тяхната любов обаче също среща пречката на вярата. Той е православен, тя – католичка. Двете църкви реагират остро на идеята за брак, но след множество спорове и разговори, в които са замесени дори и Ватиканът и българското правителство, двамата получават разрешение да се оженят. Като условие те приемат да имат две венчавки – първата по католическия обряд в Италия, а втората – по православните канони в България.

Българският народ, подобно на своя владетел, се влюбва безкрайно в красивата царица. Тя също им отговаря с любов и неведнъж твърди, че народът ни притежава древното величие на духа и благородството. Със зестрата си царица Йоанна купува от банкера Атанас Буров земя край София и построява болница. По време на комунистическия режим тя е известна с абревиатурата ИСУЛ, а след това възстановява името на своя патрон.

Любов – на теория невъзможна, но в действителност жива

1912 г. - той изпълнява мисии, свързани със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес от 1878 година, а тя проплаква за първи път в ломската болница. 33 години – точно толкова е възрастовата разлика между проф. Александър Балабанов и писателката Яна Язова. Когато се запознават, той е на 51 г., а тя – току-що навършила пълнолетие. Той има жена и две дъщери, а тя е завършила Първа девическа гимназия в София.

За да бъде с нея, професорът осуетява сватбата ѝ с милионера Джон (Ганчо) Табаков. Самият той иска развод, но съпругата му не се съгласява. Отношенията между двамата разтрисат земята под българската столица заради огромната възрастова разлика. За Яна Язова се говори като за „единствената правописна грешка на проф. Балабанов“. Приятелите на учения са озадачени от голямата му привързаност към нея и го съветват да не се срещат толкова често. Но те постоянно са заедно, а когато не могат, си пишат. Запазена е огромна кореспонденция между двамата в период от 15 години.

В книгата „Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов“ има едно писмо на професора, в което пише: „Любовта ни на теория е невъзможна, но в действителност е жива“.

Още от „Хора и улици“:

„Хора и улици“: Прабабата на моловете

„Хора и улици“: Кой е Николай Иванович и защо е навъртял 700 км у нас?

„Хора и улици“: Министрите с вид на провинциални учители, но пък офицерите са изискани...

„Хора и улици“: Къде в София да избягаме от летните жеги?

„Хора и улици“: Националният стадион изникнал върху… старо сметище

„Хора и улици“: Защо статуята на Славейкови е точно там?

„Хора и улици“: Когато София беше по-модерна от Цариград

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!