Политическият тон е важен, повтарям важен е

Едно интервю – много реакции. Първото телевизионно участие на кандидата за вътрешен министър и силов вицепремиер Петър Илиев отприщи вълна от коментари. Илиев се оказа в центъра на дебата „за“ или „против“ кабинета на „Има такъв народ“. БСП се смутиха от интервюто му и оставиха за днес окончателното решение как да гласуват в пленарна зала. От „Изправи се БГ! Ние идваме“ са  категорично против заради „семпъл“ състав на кабинета и кандидатури, които са „напълно неприемливи“.

Интервюто бе широко дискутирано в социалните мрежи заради тона и поведението на Петър Илиев. За него се заговори още преди да е ясен съставът на проектоправителството на „Има такъв народ“, а името му се появи в някои медии като кандидат за премиер. Впоследствие за министър-председател беше номиниран Пламен Николов. Илиев е обект на политически нападки заради факта, че е почетен консул на офшорната страна Барбадос (което определение се отрича от „Има такъв народ“ бел.ред.), както и обвиненията в плагиатство от колега в Софийския университет.

Петър Илиев: Няма да бъда унищожен

Участието на Петър Илиев в телевизията нямаше как да остане незабелязано. Той демонстрира самонадеяност и желание да води разговора и да задава въпросите. Поправи водещия още с първото изречение: „Името ми не е спорно, името ми е безспорно“, но жълто-кафяви медии „си поставили за цел да го направят спорно“.

От Картаген, та до пъпа на София

Сред най-откроимото в поведението на Петър Илиев бе начинът, по който говори за себе си. И с многократно аз, аз, аз ... и с Петър Илиев не е, Петър Илиев е. Кандидатът за министър подчерта неколкократно, че е жертва на медийна атака, на медийно тричане преди да се е „качил на ринга“. Беше категоричен, че това не го отказва, защото разколебаване е дума, която не познава.

Цитира и крилатата фраза „Картаген трябва да се разруши“ (Марк Порций Катон Стари завършвал речите си в Римския сенат с тези думи бел.ред.) и вкара себе си. „Петър Илиев няма да бъде унищожен. Той произхожда от героичен род, моите прадеди са водили атака на нож неведнъж. Знам си пътя и продължавам напред“.

Наблегна и на произхода и образованието си, като отрече да е „пловдивски адвокат“ и член на масонска ложа там. „Аз съм роден на пъпа на София. Детството ми е минало на НДК, около „Патриарха“ и „Витошка“. Завършил съм Първа английска гимназия в София, най-елитното училище в България - в момента, в който съм влязъл в него и когато съм излязъл. Завършил съм го с пълно отличие, като първенец на випуска. Английската гимназия в София, повтарям в София. След това съм завършил с пълно отличие като първенец на випуска Юридическия факултет на Софийския университет, подчертавам Софийския. Аз съм адвокат от Софийска адвокатска колегия. Не, не членувам в масонски ложи. Така, така?“.

Питайте баба ми

„Аз съм кален в битки, имам много рани и белези и в комбинация с характера ми това очевидно създава голям проблем“, аргументира той атаката срещу себе си. А на въпроса добър характер ли има, отговори така: „Питайте баба ми и майка ми, може би те ще ви кажат“ и допълни, че се самооценява със всички професионални постижения и резултати, които е постигнал. „ Аз съм такъв, какъвто съм. Който иска да ме харесва, който иска да не ме харесва“.

Няма какво да обяснявам: има, има

Петър Илиев отрече да е плагиатствал от книгата на доц. д-р Наталия Киселова. „С изненада разбрах, че някой твърди, че има проблем с книгата ми. Минали са 6 години, законът в една правова държава казва, че правният спор се решава в съда“, коментира той. Илиев уточни, че не е чел труда на Киселова, но намекна, че сигналите за плагиатство са недопустими и че има изтекла давност. Заподозря и „академично тричане“, защото е сред любимите преподаватели на студентите и така го удрят, където най-много ще го заболи.

Кандидатът за министър демонстрира и категорична убеденост в подкрепата на Слави Трифонов и „Има такъв народ“ - „Имам не само поддръжката, но и пълната му подкрепа и мъжка дума“. Самият Трифонов не се изказва често, а в рамките на вчерашния ден публикува две позиции, едната от които специално в защита на Илиев. В студиото той беше сигурен, че от „Има такъв народ“ няма да поддадат, каквито и атаки срещу него да има. Отказа обаче да отговори на въпроси в тази връзка - „Какво ми е казал Слави Трифонов си е моя работа“. Провокиран от водещия, че това не е домашен разговор за това кое е моя и твоя работа, а е политически въпрос, Илиев коментира: „Задайте въпрос на „Има такъв народ“. Защо ме питате мене?“.

Кой се страхува от Петър Илиев? Кой?

Илиев е кандидат за вътрешен министър, но до момента не е ясно какви реформи в тази сфера планира да реализира, ако бъде избран. „Някой пита ли какво ще правя аз в качеството на вътрешен министър и вицепремиер по сигурността: не! Дебатът се изместя встрани“, каза той, но и не отговори на въпроса, без да го питат.

Интервюто неслучайно предизвика бурни реакции, защото сетивността на българите вече е обострена, може би до предела. Подобна самонадеяност с нотки на арогантност им е позната, а търсеха друго. Това им напомня за нещо, което си мислеха, че са видели да си тръгва. Сега сякаш пак идва, сменят се само лицата. Положително е, че има дебат около експертизата на бъдещите политици, но той не бива да се свежда до чуждите езици и толкоз. Важно е не само какво казваш, а и как го казваш. Какви послания изпращаш с поведение и отношение и към съмишлениците, и към опонентите, и към онези третите, които напоследък броим в избирателна активност. Политическият тон е важен, повтарям важен е...

И за финал: „Пожелавам хубав ден на аудиторията- да са здрави и щастливи всичките“, по Петър Илиев.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!