Историята ни показва как много цивилизации, чиито народи приемат, че са достигнали универсално състояние и вярват, че пребивават в някаква крайна форма на човешкото развитие, всъщност навлизат в период на упадък. Независимо дали става дума за Римската, Османската или Британската империи, общества, които приемат, че историята им е приключила са общества в началото на собствената си разруха.
Дали нашата Европейска цивилизация е изключение от тази закономерност?
За да може да се отговори на този въпрос трябва да разгледаме кумулативната вероятност на две хипотези: А) Уникална ли е Западната цивилизация (различаваща се от всички досега) и Б) Може ли глобалното й разпростиране да възпрепятства развитието на всички други цивилизации?
Европейската цивилизация и другите!
Действително Европейската цивилизация е единствената досега, която в продължение на повече от 500 години има огромно влияние върху всички останали. От нея тръгват и разпространилите се в цял свят процеси на индустриализация и модернизация. Но това изобщо не е достатъчно, за да се твърди, че развитието на Западната цивилизация се различава от еволюционните модели на предходните.
Американският историк Куигли прави преглед на цивилизациите и дава исторически модел за етапите, през които те преминават, започвайки от зараждане, ембрионална фаза, етап на експанзия и конфликти, до зряло общество. Европейската цивилизация е в процес на излизане от етапа на конфликти и навлиза във фазата на „блажено усещане за безсмъртие“.
Условията за разрастване на една цивилизация са разполагането с военна, религиозна, политическа и икономическа мощ, генериращ излишък позволяващ експанзия. Началото на упадъка е когато този генериран излишък се пренасочи към непродуктивни цели тоест към потребление, а не към по-добри методи за производство. От средата на 90-те години на миналия век Западът показва признаци на цивилизация пред упадък. Макар и много по-богат от всяка друга съвременна цивилизация, при него нормите на икономически растеж, спестяванията и инвестициите са много по-ниски в сравнение с другите, особено с тези от Източна Азия. Потреблението има сериозна преднина пред изграждането на бъдеща военна и икономическа мощ. Прирастът на населението е също много малък в сравнение с другите цивилизации. Частично това може да се реши посредством имиграционните процеси, но само при две много ясни условия: 1) идващите да са необходими на приемащата страна (притежаващи нужната квалификация) и 2) те и децата им да бъдат асимилирани към културата на страната домакин.
Икономическите и демографските показатели обаче не са най-сериозното предизвикателство пред нашата цивилизация. Значително по-сериозно предизвикателство пред Запада е моралната деградация, културния упадък и политическото самоунищожение.
Сред най-явните примери за моралната деградация в една посока са перманентните удари върху светостта на семейството, нарастващият брой на бременните непълнолетни, на самотните родители. Друга посока е принизяването на трудовата етика и преклонението пред егоцентричната задоволеност, влошаване на образованието. Следваща може да се види в нарастване на престъпността, употребата на наркотици и повишаване на общото насилие.
Говорейки за културната деградация, Западът е застрашен от имигранти, идващи от други цивилизации, които отхвърлят асимилацията и се опитват да наложат собствените си ценности и обичаи. Това се отнася с особена сила за мюсюлманите в Европа. Заплаха идва и от отслабването на един от фундаментите на нашата цивилизация – християнството. Увеличаването на европейците, които са безразлични към нашата религия, които са апатични към религиозните убеждения, не спазват религиозните ритуали и не се включват в религиозните дейности подкопава основата, върху която е изграден Западът.
Най-голямата заплаха е тази от политическото самоунищожение. То започва във втората половина и се вижда много отчетливо в края на ХХ век. Влиятелни политици, интелектуалци и публицисти, в името на мултикултурализма, отричат вековната европейска култура, като се опитват да я заменят с религиозни, расови, етнически, сексуални и други културни идентичности. Поглеждайки назад в западната история, те откриват само престъпления и настояват Европа да се отрече от миналото си и да търси опрощение от незападните култури. В началото на ХХ век, Теодор Рузвелт счита подобен подход като „единственият абсолютно сигурен начин да се унищожи тази [американската] нация…“. В началото на XXI век администрациите на Клинтън, а след това на Обама и сега на Байдън полагат огромни усилия в поощряването на различията вместо единството на нацията. Рефренът отвъд Атлантика се носи и от европейските мултикултуралистки политически лидери. Опитите да се промени културната идентичност на една страна (съюз) досега не се увенчават с успех (примера със случващото се в Турция днес е достатъчно показателен за провала на Ататюрк), но те създават шизофренно раздвоени общества. Нито една държава или съюз лишени от културно ядро не може да просъществува дълго. Мултикултурализмът атакува и основни постулати на Западната култура, като заменя правата на индивида с правата на групи, дефинирани по религия, етнос, раса, пол и сексуална ориентация.
Защо говоря за политическо самоунищожение? Преместването на здраво вкоренените в културната идентичност и вековните традиции основи на нашата цивилизацКъия към плаващите пясъци на идеологията, каквото е мултикултурализмът, е предвестник на унищожението. Не е необходимо да се връщаме много назад в историята за да видим как стъпилият на марксистката идеология Съветски съюз изчезна.
Студената война беше война между идеологии. В ерата, която следва, народите ще се определят по културен признак. Какво място в такава епоха ще заеме общество без културно ядро, основано само на политическа идеология?! Това е нестабилна основа за съществуване на трайна общност и ще доведе до залязване на западната цивилизация.
Спасението е връщане към фундамента изразен от: 1) общото европейско културно наследство, заченато в Гърция и Рим, минало през Ренесанса и Просвещението до общите ценности на християнската вяра; 2) споделената вяра в принципите на правото и парламентарната демокрация; 3) либералния капитализъм и свободната търговия; 4) мощта на отбраната и общата сигурност.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар