Държавната петролна компания - една от последните „рожби“ на кабинета „Борисов 3“ – не е свършила почти нищо от създаването си през март т.г., но пък е глътнала над 400 хил. лв. за заплати и ако досегашната ѝ дейност може въобще да се нарича така, е поредица от абсурди. Такъв извод може да се направи от данните, изнесени в сряда пред временната парламентарна комисия по ревизия на управлението в последните пет години, председателствана от Мая Манолова.
Комисията се сезира от сигнал на гражданин, който повдига въпроса за дейността на петролната компания, създадена със закон, за да има уж конкуренция при съхранението на горива и да построи държавни бензиностанции, обещавани от предишния кабинет до отишлата си вече пролет на 2021 г. Питането съвпадна и с предоставени от икономическия министър Кирил Петков данни в писмен отговор на парламентарно питане, от които става ясно, че Държавната петролна компания (ДПК) не е свършила почти нищо. От реалното ѝ структуриране този март досега са похарчени над 413 хил. лв. за заплати и осигуровки, а петролните бази, които дружеството трябваше да получи от Държавния резерв, още не са прехвърлени, а освен това ДПК няма лиценз за данъчни складове.
Какво стана с държавните бензиностанции?
Изобщо се оказа, че дейността на компанията е като в Параграф 22, а за голяма част от информацията, която Манолова искаше да получи, шефът на Държавния резерв Станимир Пеев заяви, че е класифицирана и поиска закриване на заседанието.
Стана ясно, че ДПК е започнала да работи едва този март с назначаването на ръководството ѝ, макар за миналата година да ѝ бе отпуснат бюджет за дейност, пише Mediapool.
Кое е първото - лицензите или базите?
Най-заплетени са нещата с прехвърлянето на четирите петролни бази на Държавния резерв, разположени в Поликраище, Сливен, Първомай и Антон. Според правилника на ДПК до три месеца от назначението на ръководство тя трябва да получи лиценз за данъчни складове и Държавният резерв да ѝ прехвърли базите.
От обясненията на шефа на ДПК Паун Илчев стана ясно, че компанията е подала заявление в агенция „Митници“ за получаване на лиценз за данъчни складове, но оттам им казали, че няма как да им дадат такъв без да имат самите бази. От Държавния резерв пък им отказвали да им прехвърлят базите без да имат лиценз, предложили да дадат само базата в Антон, която била празна и в ремонт.
Илчев и Пеев влязоха в спор пред депутатите кое трябва да е първо – лицензът или базите.
„Митниците очакват да ни предадете базите, за да прекратят вашия лиценз, а на нас да ни издадат временен“, каза Илчев. „Отказвате да ни ги предадете, което ни навява на мисълта, че има нещо нередно“, допълни той и посочи, че досега резервът е отговарял и за изпълнението на задълженията за петролните запаси и за контрола дали са спазени изискванията. „През годините дали сте изпълнили задълженията си?“, попита Илчев. „Аз не знам дали там има налични количества“, допълни представителят на ДПК и каза, че е подаден сигнал до Върховната административна прокуратура, която да извърши съответната проверка.
„Не мога да дам база, пълна с гориво за милиарди, ей така, без лиценз“, запъна се Станимир Пеев. Той обясни още, че по договори с външните съхранители на гориво има трети страни, чието съгласие за прехвърлянето на горивата там също било необходимо.
Не ги давате, а искате да плащаме ремонта им!
„Единствено ни предоставяте фактури за плащане", обърна се Илчев към Пеев. „Не мога да плащам по договори, сключвани през 2018 г., които не знам как са изпълнявани", заяви шефът на ДПК. Той информира, че му били пратени фактури за 5.418 млн. лв. за ремонти на резервоари и доизграждане на базата в Първомай. „Искам да видя какво е направено и да има анализ на извършените разходи", каза той.
„Това е детска история", отвърна му Пеев и каза, че трансферите за ремонтите на базите идвали директно от икономическото министерство към резерва. „Не сме нарушили нито един закон", декларира той.
Паун Илчев разказа как през април като де юре собственик на базите са поискали да идат на място и им било обещано да видят тази в Сливен. „После обаче ни беше казано, че не може да отидем, защото имало разлив на горива и се извършвали следствени действия. Над 1 млн. литра – това са 16 цистерни...След две седмици като отидохме, местните служители в базата, които трябва да минат към нас, ни казаха, че горивото се е изпарило", допълни той. „Ако имам липса на 1 млн. литра, аз трябва да ги допълвам, това са допълнителни средства", коментира още Илиев.
Засекретен теч на 1 млн. литра горива
Директорът на Държавния резерв така и не пожела да отговори на неколкократно поставения въпрос от Мая Манолова дали наистина е имало разлив на горива, какви количества и какви действия са предприети.
„Ако е имало такъв разлив, това е истинска екокатастрофа, знае ли регионалната екоинспекция!?", чуха се възклицания от залата.
Пеев през цялото време обясняваше, че тези данни са класифицирана информация и ще ги каже само на закрито заседание.
В крайна сметка на заседанието на комисията по ревизията бе решено идния вторник да поискат изслушване по темата за петролните запаси, разлива и прехвърлянето на базите на ДПК като на момента ще се прецени каква част от информацията ще се даде при открито заседание и каква – при затворени врата за журналистите и обществеността.
Съществуването на ДПК е неуместно
От цялото изслушване в комисията на Мая Манолова и отговора на Кирил Петкова става ясно, че реално Държавната петролна компания" не е встъпила в изпълнение на своите законови задължения.
„В този смисъл е трудна оценката за ефективността от съществуване на компанията, т.е. постигнатия резултат спрямо поставената цел. Моята лична оценката за целесъобразност е, че съществуването на компанията не уместен вариант, за да се постигне оптимизиране на дейностите по създаване и управление на всички резерви и запаси от нефт и нефтопродукти и да се гарантира устойчивото им поддържане за целите на държавата и в изпълнение на европейското законодателство", пише икономическият министър в отговора си.
Парламентът да реши има ли смисъл от ДПК
Петков посочва още, че Народното събрание трябва да прецени необходимостта от ДПК и да предложи по-добър и оперативно подходящ начин за управление на всички резерви и запаси от нефт и нефтопродукти.
Внесените от „Демократична България" миналия четвъртък законови промени предвиждат петролните бази и резервите, част от които се намират на съхранение в частни данъчни складове, да си останат в Държавния резерв, но базите трябва да бъдат оборудвани с измервателни уреди, а движението на количествата да се следи стриктно.
Самата ДПК се предвижда да бъде ликвидирана до шест месеца от приемането на предложенията на „Демократична България", което обаче не е ясно дали ще се случи в сегашния парламент.
Разменените реплики между шефовете на петролната компания и Държавния резерв обаче отново повдигат въпроса за границата между ефективното и прозрачно управление на държавните запаси и класифицираната информация колко петрол, консерви, жито, сирене и кашкавал има там.
През годините Държавният резерв неведнъж е бил обект на скандални разкрития за злоупотреби при подмяната на количествата суровини и продукти в него и провеждането на процедурите за освобождаването и попълването им.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар