През седмицата Томислав Дончев заяви, че ако проф. Анастас Герджиков не стигне до балотаж, то от ГЕРБ биха подкрепили Лозан Панов, а това има няколко възможни прочита.
Единият вариант е от ГЕРБ да допускат кандидатът, който подкрепят да не стигне до балотаж, което е крайно нетипично за партия със самочувствието и мощта на ГЕРБ. Другият вариант е Томислав Дончев да не влага особен смисъл в думите си, а просто да използва повода, за да покаже за пореден път тежката фанатична фиксация на ГЕРБ спрямо Румен Радев, за която обаче сме изцяло наясно. Още един прочит е опитът, който наблюдаваме в последните дни проф. Герджиков да бъде представен като „независим“ кандидат с идеята да се привлекат повече избиратели, защото печатът „ГЕРБ“ в настоящия момент представлява тежко бреме, което дори същински авторитет в обществото трудно може да заобиколи. От изявите на проф. Герджиков наблюдаваме същия опит за разграничаване, който обаче може да изиграе лоша шега, да не говорим, че професора не заема категорична позиция по нито една тема. Идеално знаем, че от два стола най-лесно се пада на земята.
Като говорим за ГЕРБ е просто трудно да не отбележа държанието на бившия премиер. Преди няколко месеца писах за това, че поведението му е лишено от всякакъв държавнически подход, а тогава поводът беше посещението на Зоран Заев в София, на което Бойко Борисов подкопаваше интегритета на българската държава, както и позицията ни по македонския казус, която впрочем бе родена именно докато той беше премиер, но това е друг въпрос.
Тази седмица Борисов бе на поредица от срещи с европейски лидери и не пропусна да се оплаче на генералния секретар на ЕНП Антонио Лопез от ситуацията в държавата и кризите, от служебното правителство и работата му, сякаш до вчера не е управлявал и косвено не е положил основите за някои от кризите, през които преминаваме в момента. Днес Борисов обвинява политическите си противници и настройва международните партньори против тях, а утре ще слушаме дълги плеяди за обединители и разединители на нацията.
Тъжно и безнадеждно е да наблюдаваш у бивши управленци липсата на държавнически манталитет и поне минимална доза мъдрост, която те да из-лъчват навън. Няма нужда да бъдем наивни и да се заблуждаваме, че политиците, които избираме, са водени на първо място от държавнически подбуди. Въпреки това държанието на големите политици е важно, защото формира обществени ценности и норми на поведение, които у нас тъй или иначе са в процес на деградация, отчасти именно поради публичното поведение на водещите фигури.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар