Две научни публикации отбелязват тази година завръщането на бобрите в българската природа, откъдето те се смятаха за изчезнали от около над век.
Документираните през месец март бобри са идентифицирани като евразийски по данни от фотокапани и видео кадри на изследователски екип на д-р Николай Коджабашев от Лесотехническия университет и експерти на горското стопанство Бяла и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Към момента предстои вземане на проби за генетичен анализ, тъй като има възможност животните да са се преселили от съседни държави или да са скрита досега по-стара българска популация.
Екипите се позовават на наблюдения на следи от животните на терен в североизточната част на Дунавската равнина, на около 25 км по права линия от река Дунав край речното корито на Русенски Лом в рамките на „Ломовете“ - специалната зона за опазване на мрежата „Натура 2000“ по Директивата за местообитанията.
Първата информация за следи от дейност на вида е от средата на септември 2020 г., а фоторегистрацията на индивид е от април 2021 г. През този период има подобни регистрации на бобри и в други съседни територии, което увеличава шансовете за завръщане на вида в България по полуестествен начин. Новото установено находище представлява най-южната точка в разпространението на вида на Балканския полуостров и една от най-южните за Европа. Това е първият запис на евразийски бобър в България от повече от 150 години, като видът досега е считан за изчезнал в страната.
Д-р Коджабашев от Лесотехническия университет, чийто екип, в който участват експерти от горското стопанство Бяла и от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, уточни за „Дневник“, че бобрите са изчезнали от България от около 1850 г., а сведенията за тях от преди това идват най-вече от търговски архиви на Османската империя. Кожата им е била изключително ценна, по-скъпа дори от тази на риса, а българските бобри са се отличавали с черна кожа. Само генетичен анализ ще покаже дали бобрите край Русенски Лом са от този специфичен българска популация или носят белезите на разселените през последните десетилетия в Румъния животни. Д-р Коджабашев уточни, че заплахите за бобрите в миналото са били както консумацията за храна, така и ползването на кожата и ценните секреции на бобровите жлези във фармацията и парфюмерията.
И досега в много държави по света има регламентиран лов на бобри, паралелно със защитата по от природозащитното право. Към момента заплахата за размножаването на вида в България би дошъл единствено от бракониери. Рис, вълк и мечка, които са естествените врагове на бобрите, не са реална заплаха за установените в зона „Ломовете“ индивиди в конкретния район.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар